Всяко посещение в Чернобил започва от Славутич. Само оттук има редовна железопътна връзка с така наречената зона на отчуждение.
Славутич – най-младият град в Украйна – е построен през 1987 г. за служителите на Чернобилската атомна електроцентрала и техните семейства, евакуирани от Припят. По онова време в неговото изграждане са взели участие осем съюзни републики, всяка от които е построила по един квартал, издържан в нейните архитектурни традиции.
Сега, 35 години по-късно, това е малко (площта му е 7,5 квадратни километра, от които само 2,5 застроени с жилища), хубавичко, чистичко, съвършено европейско градче с население 25 хил. души. Наоколо – борова гора, в чешмите – артезианска вода, средната заплата в града – около четири хиляди гривни (1 лев = ок. 14 гривни – бел. ред.). Средната възраст на жителите е около 35 години, като основно това са млади специалисти, работещи в Чернобилската атомна електроцентрала.
Дворовете до късно вечерта преливат от детска глъч,
нивото на престъпността практически е нулево, затова пък раждаемостта надвишава смъртността. Славутич влиза в десетката на най-добрите за живеене градове в Украйна. Да живееш тук се смята за хубаво и престижно – също както в Припят до 1986 година.
Снимка: Guliver / Getty Images
Сред населението на Славутич и сега има много бивши припятчани, които ужасно тъгуват по своя изоставен град. Те са направили специален сайт, в който си споделят спомени, обсъждат проблемите на сегашния Припят (по-точно на това, което е останало от него) и даже организират свои мероприятия. Например сложили са на входа към града призрак табела с призив към посетителите:
„Не забравяйте, че се намирате на територия, където стана една от най-големите екологични катастрофи в историята на човечеството. Зоната не е атракционен парк и не е място за пикници. От уважение към подвига на тези, които дадоха своето здраве и своя живот, борейки се с последствията от аварията, а също и към тези, които живяха в този град, ние
настоятелно молим да не разглобявате Припят за сувенири
и да не замърсявате улиците – в града няма служби за комунални услуги, които биха могли да почистят”.
Всяка сутрин от Славутич тръгва влак, отвеждащ хората на работа в централата, преминавайки през цялата 30-километрова зона на отчуждение. Журналистите и туристите жадно се прилепват към прозорците, докато местните в същото време подремват, четат вестници или клюкарстват със служителите.
