Според ново проучване „най-изпеченото“ от Слънцето място на Земята е Алтиплано в пустинята Атакама в Южна Америка. И все пак любителите на слънчевите бани, които искат да хванат тен, трябва да стоят настрана от него - интензивността на слънчевата светлина на това неземно плато е подобна на тази на Венера, огнения ад на Слънчевата система.
Спътникови данни вече показаха, че най-слънчевото място на Земята е Алтиплано - голямо високопланинско плато в Атакама, което се намира в части от Чили, Боливия и Перу. След Тибет това е най-високото плато на планетата, със средна надморска височина 3750 метра.
За да проверят дали спътниковите записи са точни, през 2016 г. учените изграждат атмосферна обсерватория на северозападната граница на платото Чайнатор в пустинята Атакама в северната част на Чили.
В края на краищата обсерваторията потвърждава това, което учените са очаквали – слънчевата радиация, измерена при Алтиплано, достига впечатляващите 2177 вата на квадратен метър, което само по себе си е световен рекорд.
Тази стойност е регистрирана през летния за региона януари 2017 г. В същото време целогодишната средна стойност е била 308 вата на квадратен метър, което според изследователите е най-високата в световен мащаб.
"Всъщност това е радиацията, която ще получите през лятото, ако сте застанали на Венера", казва Раул Кордеро, автор на изследването и климатолог от Университета в Гронинген, Нидерландия, пред The Washington Post.
Имайте предвид, че Венера е най-горещата планета в нашата Слънчева система. Въпреки че Меркурий е по-близо до Слънцето, неговата свръхплътна атмосфера задържа топлината като парник. Средната температура на повърхността му е 470°C, достатъчно гореща, за да разтопи олово. Макар че в пустинята Атакама очевидно не е толкова топло, интензивността на слънчевата светлина, която получава, е съпоставима с тази на Венера.
Ниските облаци отразяват слънчевата радиация, като охлаждат повърхността на Земята. В някои случаи обаче облаците всъщност могат да увеличат интензивността на слънчевата радиация. Изследователите установяват, че особено тежките периоди на слънчево облъчване отчасти се дължат на отразяването от тънки разсеяни високопланински разкъсани облаци.
Екипът завършва изследването си, като отбелязва как платото Чайнантор ще осигури "идеално място за тестване на безопасността, издръжливостта и дизайна на бъдещи устойчиви на променливост [фотоволтаични] електроцентрали".
Да се надяваме, че изследователите ще вземат със себе си и слънцезащитен крем.
"Ако сте изложени на такава висока радиационна опасност, трябва да защитите кожата си. На това конкретно място, за хората, които работят там... те са наясно, че радиацията е висока, но сега знаем колко наистина е висока", добавя Кордеро.
Изследването е публикувано в Bulletin of the American Meteorological Society.
Източник: IFLScience
