Филмите за обири рядко са посветени на решаването на проблема с изменението на климата, и за това има основателна причина. Никой не иска да чуе как някой промърморва от задните редове, докато Джордж Клуни се движи по магистралата със самосвал, пълен с крадени диаманти: „Ей, дайте да смачкаме тези блестящи кученца на прах и да ги разпръснем из стратосферата, за да охладим планетата.“
Екип от изследователи, ръководен от климатолога Сандро Ватиони от Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих, изчислява кои материали биха били най-подходящи при впръскване на стратосферен аерозол (SAI) за глобално охлаждане. Учените установяват, че диамантени наночастици на стойност няколкостотин трилиона долара биха могли да свършат работа.
Важно е да отбележим, че все още никой не твърди, че SAI е най-добрият начин за решение на климатичната криза. Поне не и докато все още има по-безопасни и далеч по-евтини варианти, като например премахването на изгарянето на изкопаеми горива.
И все пак подобни проучвания не са излишни. Те действително могат да ни помогнат да избегнем най-лошия сценарий или да ни покажат как да не допускаме скъпоструваща грешка. Потенциално биха могли дори да се превърнат в изследвания на екзотични атмосфери на екзопланети, които са далеч от Земята.
В продължение на десетилетия учените са опитват да установят дали насищането на атмосферата с отразяващи частици може да хвърли достатъчно сянка, за да противодейства на затоплящите ефекти на излишните парникови газове.
Серният диоксид е може би най-проучваният газ до голяма степен защото доминиращото му присъствие в дългата история на вулканичните емисии е предоставило на изследователите много естествени експерименти.
Макар че изхвърлянето на десетки милиони тонове от този газ в атмосферата най-вероятно ще намали с няколко градуса средните глобални температури, страничните ефекти може да не ни харесат. Разрушаването на озоновия слой, затоплянето на стратосферата и връщането на киселинните дъждове са само някои от потенциалните последици, които ще трябва да вземем предвид.
Сега Ватиони и екипът му твърдят, че физическите качества на серните частици може да ги направят лош избор на отразяващ материал.
Включвайки движенията, термодинамиката, и химията на седем хипотетични аерозола в климатични модели, изследователите класират пригодността на кандидатите по отношение на поглъщането на топлина, реактивността и отражателната способност.
Според изследователите един от основните фактори, който не се взема под внимание, е склонността на частиците да се струпват или да се утаяват, докато са суспендирани в течност като атмосферата. Тези, които се утаяват твърде бързо, могат да се окажат неефективни при разсейването на достатъчно слънчева светлина, за да охладят планетата достатъчно. Същевременно частиците, които се струпват твърде лесно, могат да задържат топлина, затопляйки стратосферата по начин, който променя въздушните течения или способността за задържане на влага.
Ако имате избор между два различни вида титанов диоксид, алуминиев оксид, калцит, диамант, силициев карбид и серен диоксид, не бихте могли да избегнете впръскването в небето на 5 милиона тона блестящи парченца с ширина 150 нанометра, за да постигнете достатъчно охлаждане.
Диамантените частици хем ще останат във въздуха достатъчно дълго, за да си свършат работата, но и няма да слепват помежду си, нито пък ще реагират, за да образуват токсични вещества, подобни на тези, които водят до киселинни дъждове.
Що се отнася до серните частици, единственият материал, който се справя по-зле, е форма на титанов диоксид, наречена рутил, която не успява да осигури никакви ползи за охлаждането.
Единственият проблем при SO2 е цената. При приблизителна цена от 250 щатски долара на мегатон аерозол на основата на сяра е много по-евтин вариант, отколкото 600 000 щатски долара на мегатон диамантен прах, особено когато общата сметка бързо ще нарасне до десетки или дори стотици трилиони.
Като се имат предвид предизвикателствата при прилагането на лабораторни измервания и компютърни модели към реалните условия, прогнозите на изследването далеч не са гарантирани. Ако не друго, то констатациите потвърждават колко далеч сме от прилагането на SAI като решение на глобалното затопляне.
Изследването е публикувано в Geophysical Research Letters.
Източник: Science Alert
