Антоан Лавоазие – ученът, който гори диаманти, за да докаже, че са съставени от въглерод

През 1772 г. Антоан Лоран Лавоазие - наричан понякога бащата на съвременната химия - подпалва ценни диаманти.

Когато Лавоазие се ражда, химията все още не е наука. Хората често се уповавали на теорията за флогистона - че всички горими материали съдържат подобен на огън елемент (наречен флогистон), който се освобождава при горене и се поема от околния въздух. Според нея когато въздухът се насити с флогистон – до такава степен, че да не може да поеме повече - пламъкът угасва.

Лавоазие има различни и не чак толкова архаични идеи, които изследва по време на експерименти с изгаряне на сяра и фосфор. Той знае, че и двете вещества увеличават теглото си след изгаряне, и смята, че това се случва, когато се комбинират с въздуха.

Експеримент на английския химик, философ и теолог Джоузеф Пристли, за който Лавоазие е чувал, включва нагряване на червен живачен оксид. Безцветният газ, който се получава в резултат от него, е наречен от Пристли "дефлогистичен въздух", въпреки че по-късно Лавоазие доказва, че всъщност това е кислород.

Що се отнася до диамантите, по онова време хората са вярвали, че те са самостоятелна субстанция, която няма нищо общо с материали като въглища и графит. Лавоазие, който се увличал по разграждането на материалите до най-основната им форма, взима диамант, поставя го в затворен буркан, пълен с кислород, и се опитва да го изгори, като фокусира слънчевите лъчи с огромна.

Въпреки репутацията, с която диамантите се славят, в действителност те могат да изгорят. Единственото нещо, което трябва да е налице, е достатъчно количество кислород. Това е в противоречие с теорията за флогистона, тъй като диамантът със сигурност би горял във всички видове въздух, ако горящият елемент се съдържа в него, а въздухът (кислородът) не е част от процеса. Минералът наистина изгаря. Лавоазие правилно е подозирал, че той е съставен от въглерод.

Каква е практичната стойност на този експеримент? В края на краищата Лавоазие установява, че съдържанието на буркана тежи точно толкова, колкото и самия диамант. По този начин той доказва, че материята не се създава и не се разрушава при химичните реакции, а се запазва.

Източник: IFLScience