Март постави температурни рекорди – най-топъл в Европа и втори в света
• Март е вторият най-топъл в света, с глобална средна температура от 14,06 °C – с 0,65 °C над нормата за периода 1991–2020 г.
• Европа преживя най-топлия март, със средна температура от 6,03 °C – с 2,41 °C по-висока от нормалното.
• Проливните дъждове в Южна Европа доведоха до тежки наводнения в Босна и Херцеговина, Хърватия, Италия и Испания, а рекордни горещини обхванаха страните от Централна и Източна Азия.
• В България месецът беше значително по-топъл от обичайното, с температури по-близки до априлските, като най-високата измерена стойност достигна 30,6 °C в Павликени. В София само в рамките на 5 дни март имаше голяма температурна разлика: от 27,1 °C на 15 март и до -5,4 °C на 20 март.
• Рекордно топлият март в Европа не е изолиран случай – той е част от тенденция на затопляне, която наблюдаваме по целия свят през последните десетилетия.
Сякаш ни омръзна постоянно да чуваме за нови рекорди и капризите на времето, но за съжаление те не спират. Почти всяка следваща година се оказва по-топла от предишната, и очакванията на учените са, че тази тенденция най-вероятно ще продължи.
В този ред на мисли, новият бюлетин Европейската служба за изменение на климата Коперник не ни изненадва. Март 2025 г. е вторият най-топъл март в историята на метеорологичните наблюдения. Средната температура на въздуха над повърхността на Земята през месеца е 14,06 °C, което е с 0,65 °C над средномесечната температура за март за периода 1991-2020 г.
ОЩЕ ОТ #изменение на климата
Месецът е само с 0,08 °C по-хладен от рекордно топлия март през 2024 г. и с 0,02 °C по-топъл от третия най-топъл март, отчетен през 2016 г. С 1,60 °C по-топъл е спрямо нормата за месеца за прединдустриалния период (1850-1900 г.).

Атмосферата на Земята „ври“ – последните 12 месеца са били с цели 0,71 °C по-топли от обичайното за периода 1991–2020 г. и с внушителните 1,59 °C над нивата от прединдустриалната епоха.
Този период е само на 0,05 °C под абсолютния рекорд от 0,76 °C, измерен за трите 12-месечни периода, завършващи през юни, юли и август 2024 г. Но дори и без да е номер едно, този период е много по-„нажежен“ в сравнение с предишните рекордни 12-месечия през 2015/2016 и 2019/2020 г., когато глобалната температура е била с около 0,46 °C над средното за последния климатичен период (1991-2020 г.).
Серията от рекордно или почти рекордно високи температури за цялото земно кълбо продължава вече близо 2 години, без признаци да спира.
Глобалните температури системно надхвърлят прага от 1,5 °C – за 20 от последните 21 месеца планетата е била по-гореща от определената в Парижкото споразумение „безопасна граница“, а в 14 от тези месеци – с тревожно високи стойности между 1,58 °C и 1,78 °C над прединдустриалното ниво.

По света температурите са по-високи от средните в по-голямата част от Арктика, най-много над Канадския архипелаг и Бафиновия залив. В Северна и Южна Америка, както и в Африка, е по-топло от обичайното. Въпреки че над Азия има и области със студено време, в някои райони от континента са регистрирани рекордни горещини. Например в Пекин, денят с измерена максимална температура от поне 30 °C е най-ранният от 1959 г. насам, а в Токио, е регистриран най-топлият мартенски ден. Рекордни горещи вълни има и в Централна Азия, където температурите също надминават 30 °C в някои селища. В Казахстан март е най-топлият в историята. Екстремни горещини като последното се очакват да случват веднъж на 3 години в настоящето, като такива горещи вълни в района са станали между 5 °C и 10 °C по-топли поради затоплянето на световния климат, сочат резултатите от оценка на експертната група World Weather Attribution.
В Австралия е регистриран най-топлият март от 1910 г. насам, където провинциите Нов Южен Уелс и Западна Австралия преживяват горещи вълни.
Най-много под средните са били температурите в Северна Канада, заливът Хъдсън и Далечният Изток в Русия, включително полуостров Камчатка. По-студено е било и в Централна Азия, крайните северозападни райони на Африка, част от Южна Африка, както и в други изолирани райони.
Морската вода остава близо до топлинния рекорд
Средната температура на повърхностния воден слой на океана извън полярните ширини през изминалия месец достигна 20,96 °C – втората най-висока стойност, регистрирана за март, с 0,12 °C по-ниска от месечната температура за март 2024 г. и с 0,06 °C по-висока от стойността за март 2016.
От март 2023 г. насам дневната температура на водата в повечето случаи е по-висока от всички предходни години. В много океански региони температурата е най-високата в историята или много над обичайното (Фиг. 3), като например в североизточната част на Северния Атлантически океан и по-голямата част от Средиземно море.

Температурата в централната и източната част на екваториалния Тихи океан е предимно над средното (за 1991-2020 г.). Това леко затопляне в сравнение с февруари предполага отдалечаване от условията на Ла Ниня – студеният антипод на явлението Ел Ниньо, с голямо временно въздействие върху времето по света. Според водещите метеорологични агенции като NOAA, през следващите месеци най-вероятни са неутрални условия, при които температурата на водата би следвало да е близка до обичайната.
Топенето на ледовете: рекордно малка площ в Арктика
Както и през предходните 3 месеца, през март площта на морския лед в Арктика остава рекордно ниска за този период от годината. Средната площ на леда е 14,2 млн. км², което е най-ниската стойност за март в 47-годишния период от началото на спътниковите измервания и с 0,9 млн. км² (или около 6%) под средната площ през март за 1991-2020 г. (Фиг. 4). През март, при края на полярната нощ, ледът достига най-голямата си площ за годината, поради което това е най-ниския наблюдаван годишен максимум на леда.

През март средната площ на морския лед в Антарктика е била 3,3 млн. км², което е с 1,0 млн. км² (около 24%) под средното за периода 1991-2020 г., като това е четвъртата най-ниска наблюдавана площ за този месец. Продължава тенденцията на големи отрицателни отклонения за леда през март – над 20% под средното ниво – наблюдавани от 2017 г. насам. Подобна тенденция се наблюдава и през други месеци: през повечето от началото на 2022 г. насам месечната степен на морския лед се нарежда сред 5-те най-ниски в историята.
В Европа март е рекордно топъл
“Март 2025 г. беше най-топлият март в Европа, което още веднъж показва, че температурите продължават да чупят рекорди. Месецът беше и с контрастиращи екстремни валежи в цяла Европа, като в много райони беше отбелязан най-сухият март в историята, а в други – най-влажният март от поне 47 г. насам.”
Саманта Бърджис, стратегически ръководител за климата в ECMWF
През март средната температура в Европа е 6,03 °C, което е с 2,41 °C над нормата за периода 1991–2020 г. и го прави най-топлият март досега. Тази стойност е с 0,26 °C по-висока от предишния рекорд, поставен през март 2014 г
Най-големите аномалии са регистрирани над Източна Европа и Югозападна Русия, където бяха отбелязани рекорди. В Обединеното кралство е регистриран най-слънчевият март от 1910 г. насам. Над Пиренейския полуостров температурите са по-ниски от обичайните, което е свързано с по-големите валежи в района.

За последните 12 месеца (април 2024 г. – март 2025 г.) средната температура над Европа е с 1,47 °C по-висока от обичайната за периода 1991-2020 г. Това е третият най-топъл 12-месечен период в континента, заедно с 12-месечните периоди, приключили през юли и декември 2024 г.
Проливни дъждове доведоха до наводнения на Пиренейския полуостров
По-сухо от обичайното е в Обединеното кралство, и в Ирландия, където са отбелязани нови рекорди за нисък валеж. Сухо е в Централна Европа, както и над Черно море, Гърция и особено в Турция.
В по-голямата част от Южна Европа валежите са над климатичните норми, особено над Иберийския полуостров, където се наблюдаваха редица тежки метеорологични явления. Проливните дъждове предизвикаха наводнения в Босна и Херцеговина, Хърватия и Италия, както и в други региони (Фиг. 6).

Условията на Пиренейския полуостров бяха значително по-валежни от нормалното. Имаше и четири последователни циклона – Яна, Конрад, Лорънс и Мартиньо – които донесоха интензивни валежи, най-вече в централните и южните части на полуострова. Екстремните валежи доведоха до наводнения в Испания и Португалия със значителни щети и жертви, поради които преляха реки и се наложи евакуация на стотици семейства в Андалусия, докато в други райони имаше спасителни операции за хора, блокирани от водата.
Средното количество валежи в Испания през март достигна 149 мм – това е 2,5 пъти повече от обичайното за този месец. В някои райони дъждът е бил над 3 пъти повече от нормалното. Така март 2025 г. се нарежда като третият най-дъждовен от 1961 г. насам, след 2013 и 2018 г. В Мадрид и други населени места са отчетени рекордни количества дъжд.
Със затоплянето на въздуха атмосферата задържа повече влага, поради което интензивните валежи и наводненията вече са станали по-вероятни от преди. Рискът от интензивни валежи с наводнения нараства глобално – със 7% за всеки градус на затопляне. Този случай, както и наводненията в различни краища на Европа, включително и у нас, трябва да служат за предупреждение.
Снимка на наводнение. Източник: Shutterstock
В България март е с априлски температури
Месецът е със средна температура значително по-висока от обичайното, като той е един от най-топлите месеци март от началото на века, според Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). По данни на института средните месечни температури са между 7 °C и 12 °C и имат отклонение от месечната норма между 2 и 5 °C.
Въпреки, че имаше отделни студени дни, месецът е с температура, по-близка до обичайната за април, отколкото за март. Особено топло е за няколко дни в средата на месеца, когато температурите достигат летни стойности. Най-високата температура през месеца е 30,6 °C и е отбелязана на 15 март в Павликени, а най-ниската минимална температура в станция в населено място e – 9,8 °C на 20 март в Чепеларе.
Март е сред най-топлите месеци март в София от началото на метеорологичните наблюдения,
на база на свободнодостъпните данни. Само в рамките на 5 дни в София беше отбелязана голяма амплитуда, с температури в двете крайности – от пролетна жега с 27,1 °C на 15 март до зимен студ с -5,4 °C на 20 март. През този период над страната ни навлиза арктична въздушна маса. Има краткотрайни валежи, на места с гръмотевици и дори локални дребни градушки. Температурите рязко се понижават. А през нощта на 17 срещу 18 март в Северна България и по високите полета на Западна дъждът за кратко преминава в сняг, но валежите отслабват и спират.
На много хора им направи впечатление динамичното време. От една страна историята помни дори по-високи температури през месеца, а март е известен с променливото си време. Но от друга страна, България не е изключение от тенденцията на затоплянето на климата, което се случва за всички месеци и сезони. Поради това не можем да обясним всички такива периоди като капризи на времето, а трябва да ги считаме като силно подсилени или повлияни от климатичните промени.
В по-голямата част от страната количеството на валежите е близко до нормалното, като по-ниски са основно в Североизточна България. Най-голямото измерено 24-часово количество е интензивният валеж от 60,9 мм в района на ски парк Картала, планината Рила, обл. Благоевград, на 28 март. В София месечната сума на валежа е 30,3 мм и е по-ниска от обичайната, или 67% от нормата.
По всичко личи, че световната температура ще остане над прага от 1,5 °C и за тази година, въпреки че най-вероятно 2025 г. няма да бъде по-гореща от 2024 г. Това обаче не бива да ни успокоява, предвид, че до този момент месечните температури се нареждат непосредствено след предишните 2 рекордни години, а емисиите на парникови газове, които са основният причинител на затоплянето, продължават да се увеличават.
* Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на световно, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани на обзор на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.
Автор: Николай Петков / Климатека
Николай Петков е автор в Климатека, завършил е магистратура специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Работи в екологично сдружение „За Земята“ като експерт и координатор. В момента следва магистратура специалност „Интегрирани науки за климатичната система” в университета в Хамбург в Германия.
В публикацията са използвани материали от:
- https://climate.copernicus.eu/copernicus-warmest-march-europe-and-lowest-arctic-winter-sea-ice
- https://climate.copernicus.eu/surface-air-temperature-march-2025
- https://climate.copernicus.eu/sea-ice-cover-march-2025
- https://climate.copernicus.eu/precipitation-relative-humidity-and-soil-moisture-march-2025
- https://www.worldweatherattribution.org/extraordinary-march-heatwave-in-central-asia-up-to-10-c-hotter-in-a-warming-climate/
- https://iri.columbia.edu/our-expertise/climate/forecasts/enso/current/
- https://www.cpc.ncep.noaa.gov/products/analysis_monitoring/lanina/enso_evolution-status-fcsts-web.pdf
- https://www.meteo.bg/bg/mesetsAnaliz
- https://www.stringmeteo.com/synop/temp_month.php?year=2025&month=3&ord=num#sel