Напоследък е все по-авангардно движението на дауншифтърите –
хората, които се връщат към природата и се отказват от технологиите като начин на живот, а ги поемат само в разумни и напълно насъщни граници. Ако допреди няколко години те гледаха с презрение, щом нямаш профил в социална мрежа, сега се отличаваш с обратното. Ексцентрично е да имаш единствено домашен телефон или да пишеш хартиени писма. Авангардно е да живееш на село, а не в оловните изпарения в центъра на големия град. Модно е да ядеш домати, които си садиш сам. Човек има нужда да седне на спокойствие и тишина, за да размисли за всичко, което се случи през последните десетилетия. Да пресее и провери хилядите приятелства, натрупани в социалните мрежи. Да се пречисти от отровите на съвременното производство. Да се свърже с неолитната си природа и да избере в такава перспектива какво да яде, вместо да се храни венозно с всичката пластмасова храна, която съвременната индустрия сипва в системите му.
Безумната скорост на днешния живот размазва гледката,
не виждаме детайлите, изпускаме важни неща. Защото всяка технология трябва да бъде подплатена с философия, етика и осъзнаване на последствията. Червеното хапче на Нео от „Матрицата” ще ни спаси от това преяждане с прогрес. Иначе ще влезем в черна информационна дупка, от която излизане няма.
Автор: Елена Кодинова
