Чувството за превъзходство е черта на неуверените в себе си хора

Вероятно всички познаваме арогантни хора, които постоянно се хвалят с успехите си. С гордо вдигната глава, те се държат така, сякаш знаят абсолютно всичко и никой никога не може да достигне тяхното ниво. Всички техни действия са продиктувани единствено от чувството им за собствено превъзходство. Те смятат, че са по-добри от всички останали, които на свой ред са или техни почитатели, или жертви.

"Надутото човешко его е в пряка зависимост от степента на неувереността в себе си" - Рафаел Калбе.

На такива хора е чужда концепцията за скромност. Действията им се ръководят от гордост и високомерие, с които се опитват да изглеждат по-добри от другите. Но дали зад това поведение не се крие нещо повече? Може би то крие някакъв дълбок вътрешен проблем?

Превъзходство и самозаблуда

Помислете за хората, които винаги плашат околните. Те не са толкова силни, колкото изглеждат, защото в действителност изпитват неотложна нужда да наранят някого, да създадат страх и респект. Но дълбоко в себе си изобщо не са смели. Не, те имат много скрити сериозни проблеми, които проектират върху останалите.

Същото се случва и с хората, които си мислят, че са по-добри от другите. Зад цялото неуважение, което проявяват към приятелите си, се крие много по-дълбок проблем, който те старателно се опитват да скрият. Това ги принуждава да си сложат маската на самодостатъчност, което обаче не ги улеснява.

Хората като вид се отличават с добра способност да отричат проблемите си. Така че дори да се сблъскат със суровата реалност, те все още имат смелостта да я отричат. Понякога това се дължи на страх, а понякога на срам. Най-големият проблем при арогантните хора е тяхната патологична несигурност.

Разбира се, самооценката играе основна роля тук. В тази ситуация може да чувствате или собственото си превъзходство, или непълноценност. Чувството за превъзходство маскира вътрешната несигурност, като се отнасяте високомерно към другите и ги унижавате, за да се почувствате по-добре.

Гледат ви отвисоко

Един от факторите, които могат да накарат човек да се държи арогантно с другите, е тормозът, който е преживял като дете. Възможно е той да е променил драстично поведението си по време на студентските си години, като по този начин се е опитал да се предпази от бъдещи нападки и тормоз.

Затова смята, че трябва да демонстрира самоувереност пред хората още при първата среща, за да може дори и да не си помислят да го тормозят. Подобни личности никога не признават грешките си, като обвиняват някой друг за тях. Освен това те са педантични и арогантни, като имат толкова високо мнение за себе си, че искрено се смятат за обект, на който другите да подражават.

За да засилят чувството си за превъзходство над другия, тези хора имат нужда да бъдат следвани и да им се обръща внимание. В противен случай ще се смятат за неудачници. Ето защо те имат склонност към мелодраматизъм, затова се шегуват и със своите лидери - по този начин показват на хората кой наистина командва.

За тяхно съжаление рано или късно всичко свършва. А когато това стане, страда само тяхното самочувствие. Игнорирането на проблема само го влошава. А когато вече не може да бъде решен, той ще се обърне срещу вас с такава сила, че едва ли ще можете да се изправите на крака.

"Първоначално самозаблудата е уютно убежище, но впоследствие се превръща в студена тъмница" - Мария Хесус Торес.

Да се криеш под маска винаги е лоша идея. Най-доброто решение е съзнателно да повишите самооценката си до ниво, което ви кара да се чувствате уверени. Ако бъдете човек, който кара другите да страдат, това няма да донесе облекчението, което искате. Дори и да го направи, то ще е за кратко. Дълбоко в себе си все още ще страдате от онази ужасна празнота и съмнения в себе си.

Затова винаги, когато се окажете в обкръжението на хора, които страдат от мегаломания, бъдете бдителни. Те не са виновни за това, че се държат по този начин. Всичко се дължи на ужасното им минало. Ако имате възможност да установите връзка с тях и да им помогнете, направете го. Ако не, отдръпнете се и ги оставете да вървят по своя път, докато не успеят сами да решат проблема си.

Сега вече знаете, че всеки, който преувеличава своите добродетели (увереност, сила, смелост или интелигентност) и си мисли, че е по-добър от всички останали, го прави, защото всъщност има много ниска самооценка. Това е своеобразен начин за самозащита. Проблемът, е че подобно поведение често наранява някой друг.

Източник: cluber.com.ua