Какво представлява неувереността в себе си?
Това е онзи критичен вътрешен глас, който упорито ви нашепва, че не сте достатъчно добри. Мнозина се идентифицират с този вътрешен глас и продължават да подклаждат разрушителни мисли – включително сцени като от филм на ужасите. Така се стига дотам, че започвате да се съмняваме в себе си и в своите мечти – имате ли изобщо право на тях:
„Заслужавам ли да постигна това и това?“
„Мога ли?“
„Искам ли го наистина?“
„Кое е вярното решение?“
„Правилно ли постъпих?“
„Достатъчно ли съм дисциплиниран, за да доведа нещата докрай?“
„Какво ще стане, ако се проваля?“
В най-лошия случай тези съмнения може да ни парализират напълно и да ни лишат от способността за действие. Изобщо не се залавяме с дадена работа от страх да не се провалим. Несъзнателно саботираме сами себе си, защото сме убедени, че не заслужаваме определено нещо. В психологията подобни съмнения се наричат „синдром на самозванеца“.
Синдромът на самозванеца
Хората, които страдат от този синдром, не вярват в себе си. Вместо това са сигурни, че заслугите им се дължат на външни фактори – късмет, случайност, щастливи обстоятелства и т.н. В резултат на това са убедени, че са придобили успехите си по нечестен начин и очакват всеки момент мнимата им измама да бъде изобличена.
Изследвания от 80-те години на миналия век показват, че двама от петима успели личности определят себе си като мошеници. Според други проучвания 70 на сто от всички хора са засегнати от синдрома на самозванеца. Сред тях е и великият физик и нобелов лауреат Алберт Айнщайн. Месец преди да смъртта си той споделил с приятел: „Преувеличената почит, на която се радва делото на живота ми, ме кара да изпитвам неудобство и да се чувствам като неволен измамник“. Щом дори блестящи умове като Айнщайн са налегнати от съмнения в себе си, може да бъдете спокойни: неувереността в собствените си сили, която изпитвате понякога, е напълно нормална. Важно е как се справяте с нея.
Какво се крие зад неувереността в себе си?
Две неща:
- Страх, че няма да успеете да се справите с дадена ситуация (= липса на вяра в себе си);
- Убеденост, че не заслужавате определено нещо (= ниска самооценка)
Вярата в себе си е вяра в собствените възможности. Самооценката, от друга страна, е мнението, което имате за себе си. Както самоувереността, така и самооценката изграждат представата, която има човек за самия себе си.
Ако не искате да излекувате само повърхностните симптоми, а да преодолеете трайно своята неувереност, ще се наложи да повишите самооценката си.
