Един път последовател на Буда го запитал:
- Как да гледаме на указанията ти за отказ от собствеността? Чувствам се объркан, защото един от учениците се отрече от всички материални блага, с които разполагаше, но ти все още твърдиш, че той е завладян от чувство за собственост. От друга страна, твой ученик, все още се радва на своята собственост, но ти не го укоряваш за това.
Учителят веднага обяснил защо постъпва по този начин:
- Ученико, чувството за собственост не се определя от вещите, с които разполагаме. То живее в нашите мисли. Човек може да разполага с различни предмети, но да няма собственическо чувство. Не забравяй също така, че колкото по-малко вещи имаме, толкова по-добре, защото така не отдаваме много време на предметите около нас.
