Днес ние скърбим поради загубата на наш стар обичен приятел – Здравия Разум. Той беше с нас дълги години. Никой не знае със сигурност на каква възраст беше, тъй като свидетелството му за раждане се е изгубило отдавна сред канцеларските книжа на бюрокрацията.
Ще го запомним с това, че ни беше завещал такива ценни уроци като например: „разумно е да се прибереш, когато завали”, „ранните птички първи хващат червея” (бълг. вариант: „кой превари, той завари”), „животът не винаги e справедлив” или „може би аз съм виновен.”
Здравият Разум живееше според строги финансови правила (не харчи повече, отколкото можеш да спечелиш) и изпитани родителски стратегии (възрастните, а не децата определят правилата).
Въвеждането на добронамерени, но смазващи го правни регулации допринесоха за ускореното влошаване на здравето му.
Сведения за подвеждане под съд (подведен под съдебна отговорност, с обвинение) на 6-годишно момче, обвинено в сексуален тормоз заради това, че е целунало съученичка; за юноши, които са изключени от училище поради това, че са използвали почистваща вода за уста след ядене; за уволнението на учител поради това, че е смъмрил недисциплиниран ученик, още повече влошиха здравословното му състояние.
Здравият Разум изгуби почва, когато родителите се втурнаха да винят учителите за зле свършена работа – липса на контрол над неконтролируемите им чеда.
Той още повече отпадна, когато училищата започнаха да изискват съгласието на родителите при даването на панадол или при слагане на крем за слънце или лейкопласт на децата, но нямаха право да информират родителите, ако ученичка забременее и пожелае да направи аборт.
Здравият Разум изгуби воля за живот, когато десетте Божии заповеди станаха контрабанда, църквите - бизнес организации, а престъпниците започнаха да се радват на по-добро отношение отколкото техните жертви.
Здравият Разум претърпя поражение, когато хората вече не можеха да се защитят сами срещу крадеца в собствения си дом, а крадецът получи правото да ги дава под съд за покушение срещу личността.
Здравият Разум окончателно се отказа от волята си за живот, след като една дама не се сети, че димящото кафе трябва да е и горещо, та след като го разля в скута си, веднага поиска и получи огромно обезщетение.
Здравият Разум последва в отвъдното своите родители Истината и Доверието, съпругата си Благоразумието, дъщеря си Отговорността и сина си Разсъдъка. Здравият Разум беше надживян от тримата си доведени братя: Зная Своите Права, Някой Друг Е Виновен и Аз Съм Потърпевш.
Малцина дойдоха на погребението му, тъй като малцина разбраха, че си е отишъл.
Автор: Лори Боргман
Превод от английски: Вера Давидова-Поут
* Лори Боргман е американска журналистка, която пише статии и есета, засягащи различни страни от живота на обществото и неговите проблеми. Предпочитан говорител е на обществени прояви, включително и на такива, свързани с жените, затворниците и пр. Живее в Индианаполис, САЩ.
