Много читатели купуват книги с намерението да ги прочетат, но впоследствие ги оставят на рафта, тъй като просто нямат време за тях. Статистикът Насим Никълъс Талеб вярва, че когато се обграждаме с непрочетени книги, ние обогатяваме живота си, тъй като те ни напомнят за всички неща, които не знаем. Японците наричат тази практика цундоку и тя може да донесе трайни ползи.

***

Обичам книгите. Ако отида в книжарницата, за да проверя цената на нещо, си тръгвам с три книги, за които преди това вероятно не съм знаел, че съществуват. Пълня цели торби с книги втора употреба по време на всички разпродажби „Приятели на библиотеката“ и всеки път обяснявам на съпругата си, че това е за добра кауза. Дори миризмата на книгите ме опиянява -  онзи слаб аромат на земна ванилия, който се носи към теб, когато прелистваш страница.

Проблемът е, че навикът ми да купувам книги надхвърля способността ми да ги чета. Това от време на време води до тревожност за финансовите ресурси, похарчени за любимото занимание, но и до чувство за вина за огромни обеми непрочетена информация, разливащи се по моите рафтове. Звучи ли ви познато?

Но е възможно тази вина да е напълно неуместна. Според статистикът Насим Николас Талеб тези непрочетени томове представляват нещо, което той нарича "антибиблиотека", и смята, че нашите антибиблиотеки не са признак на интелектуални недостатъци. Точно обратното.

Живот с антибиблиотека

Талеб излага концепцията за антибиблиотеката в своя бестселър "Черният лебед: Въздействието на изключително невероятното". Той започва с разказа за плодотворния писател и учен Умберто Еко, чиято лична библиотека съдържала зашеметяващите 30 000 книги.

Когато Еко приемал посетители, мнозина се удивлявали на размера на библиотеката му и предполагали, че тя олицетворявала знанията на домакина, които, не се заблуждавайте, били огромни. Но няколко съобразителни посетители разбрали истината: библиотеката на Еко не била обемна, защото той бил прочел толкова много; тя била обемна, защото той желаел да прочете още толкова много.

Самият Еко потвърдил това. След като направил бърза сметка, той установил, че би могъл да прочете само около 25 200 книги, ако чете по една книга на ден, всеки ден, между десет и осемдесетгодишна възраст. „Нищо работа“, казал той, на фона на милионите книги, с които разполага всяка добра библиотека.

Прочетените книги са далеч по-малко ценни от непрочетените. 

Вашата библиотека трябва да съдържа толкова много от това, което не знаете, колкото вашите финансови средства ви позволяват да закупите. Ще натрупате повече знания и повече книги, докато остареете, а нарастващият брой непрочетени книги по рафтовете „ще ви гледат“ заплашително. Всъщност, колкото повече знаете, толкова по-големи са редовете с непрочетени книги. Нека наречем тази колекция от непрочетени книги антибиблиотека. 

Стойността на антибиблиотеката се формира от това, как тя ни предизвиква като постоянно ни напомня за всичко, което не знаем. Заглавията, чинно наредени по етажерките в моя дом, ми напомнят, че аз почти нищо не знам за криптографията, еволюцията на перата, италианския фолклор, незаконната употреба на наркотици в Третия райх и какво е ентомофагия. (Не ми казвайте, моля ви, нека се изненадам.)

„Склонни сме да третираме знанията си като лична собственост, за да бъдем защитени", пише Талеб. „Това е украшение, което ни позволява да се издигнем.“

Това създава у нас желанието да продължим да четем и да учим и никога да не ни е достатъчно. Джесика Стилман нарича тази реализация интелектуална смирение.

Хората, на които им липсва това интелектуално смирение - тези, които не копнеят да имат нови книги или да посетят местна библиотека - може и да се гордеят със своите добре подредени немногобройни книжни колекции, но това е нещо като трофей. Придатък за зареждане на его, само за декорация. Не е жив, нарастващ ресурс, от който можем да се учим, докато навършим 80 години, или ако имаме късмет, няколко години след това.

Цундоку е японската дума за книгите, които сте закупили, но не сте чели. 

Морфологията му съчетава tsunde-oku (оставяне на нещата да се трупат) и dukosho (четене на книги). Трябва ясно да се разграничи от библиоманията, която е натрапчивото събиране на книги в името на колекцията, а не с цел евентуалното им четене.

Децата, израснали в домове с между 80 и 350 книги, показват по-добра обща грамотност и умения в сектора информационни технологии като възрастни, казват учените. Когато си в обсега на книгите, се засилват познавателните ти способности и четенето става част от житейските ти процедури и практики. Много други проучвания показват, че навиците за четене носят множество предимства. Те предполагат, че четенето може да намали стреса, да задоволи потребностите от социална връзка, да засили социалните умения и съпричастност и да засили определени познавателни умения. 

Източник: Big Think