- Има ли начин да познаем кой човек е подходящ за нас в дългосрочен план?

- Първата реакция, когато срещнем нов човек – като изключим привличането и страстта, – винаги ни показва дали можем да му имаме доверие или не. Винаги има една мъничка бариера, когато някой е лицемерен или твърде комерсиален човек – те винаги се усещат. Това е единственото, на което можем да се доверим. Първото интуитивно усещане винаги се оказва вярно на някакъв етап.

Иначе можем да подложим потенциалния партньор на много тестове, които не дават 100% гаранция, но могат да ни ориентират в правилната посока. Важно е да го пробваме в действие – ако опознаваме един човек само в разговори, това не ни дава достатъчна основа да разберем какъв е характерът му. Хубаво е в началото да предприемете заедно едно пътуване, да проверите дали ще ви представи на приятелите си, или просто да го изпробвате как ще реагира на различни ситуации „в крачка”, защото, особено при мъжете, действието е водещо, а не думите.

Какво ще направи, ако имате нужда от помощ? Как реагира, когато се разминава с животни или деца? Как реагира на мъже с очевидно добър статус в обществото? Много показателно е също как се държи с приятелите си, как говори за предишните си връзки. Особено важно е отношението към работата и професионалната реализация – професионалната идентичност е много водеща и при двата пола, но особено при мъжете. Почти половината от общата цялост на самоопределянето идва от работата. Има ли цели за бъдещето, вярва ли в собствените си възможности – това е много важна информация, тъй като, ако е несигурен или неудовлетворен, той ще пренесе тези чувства и във връзката и ще се наложи жената непрекъснато да го обгрижва и да му „вдига акциите”. Има един много важен момент обаче – жените очакват да имат с мъжа вербална комуникация, каквато имат с приятелките си, емоционални споделяния, за които е по-добре да не се опитваме да мъчим горките мъже.

- Казват, че не можем да сме щастливи във връзките си, ако не сме щастливи сами със себе си.

- Така е. Когато сме неудовлетворени, ние компенсираме и тормозим другия да ни даде това, което ни липсва като самочувствие. Но какъв смисъл има да го мъчим по цял ден да ни казва колко сме красиви, когато, като се погледнем в огледалото, се отчайваме? Никакви комплименти не могат да запълнят празнините, които имаме в себе си. До голяма степен всяка връзка се базира на допълването на мъничките комплексчета, които имат двамата партньори. Но когато само единият има особени потребности и подсъзнателно изисква от другия да ги удовлетворява, нещата са почти обречени. Ако очакваш от него оценка колко си умна или красива, трябва все пак да се замислиш, че щом той е с теб, значи сигурно си такава.

- Много от лошите връзки в живота ни не са любовни. Те често са с колеги, приятели, родители. И обикновено е трудно да бъдат просто избегнати.

- Почти няма човек, който да не е преминал през драма, криза или скъсване на този тип отношения. Специално при взаимоотношенията с родителите може би е най-добре да се тръгне от мисълта, че каквито и грешки да правят, те ги правят, защото не познават други варианти или смятат, че това е най-доброто за нас. Тази позиция не значи, че трябва да се примирим със свръхконтролиращо или друг тип поведение, което не ни харесва. Тя обаче ни помага да се справим с директното отработване на агресията и ни кара да не очакваме непременно те да се променят, а може би ние сами можем да опитаме да променим отношението си към техните постъпки. Ето един чисто житейски пример – мъж и жена на по 30 и кусур години, които живеят самостоятелно, имат си работа и деца, чувстват, че въпреки географската дистанция родителите им се опитват да ги контролират и да им дават насоки как да живеят. Това, което тези хора трябва да осъзнаят, е, че нищо не може да ги накара да променят начина си на живот.

Може да променят начина, по който общуват с родителите, и информацията, която споделят с тях, но трябва да осъзнаят, че от значение е да

променят собственото си възприемане на опитите за контрол, за да не им влияят те негативно.

Що се отнася до колегите и приятелите, това са другите основни житейски сфери, в които за съжаление често преживяваме разочарования. Свикнали сме да гледаме на кръга си от приятели като на хора, от които очакваме само най-хубавото, но всеки има своя живот и характер, затова трябва много трезво да определим от кого какво можем да очакваме и да не го товарим с непосилни задачи. Градивният подход е след лоша случка да не забравяме, че хубавите моменти си остават, че хората се променят и това невинаги е свързано само с нас. Може би човекът е бил в някаква лична криза, която не елиминира хармонията в миналото, затова е хубаво да се опитаме да погледнем на ситуацията в малко по-общ план, а не толкова лично. Причините за проблемите и грешките далеч невинаги са в самите нас.

- Още от деца приказките и филмите ни облъчват с образа на идеалната любов. Съществува ли тя?

- Ако непрекъснато живеете с мисълта, че някъде по света може да има по-подходящ за вас партньор, някакъв принц на бял кон, това не е здравословно. Има обаче много техники, които могат да ви помогнат да се върнете към началото на любовта, когато вашият човек, с когото разполагате в момента, ви се е струвал идеалния. Това може да е повтаряне на романтично пътуване или събитие, винаги можем да си пуснем песен, която ни навява общи спомени, или просто да се обадим на любимия и да кажем: „С нетърпение те чакам довечера!”. Именно на такива прости, неангажиращи неща, които обаче обикновено забравяме да правим, се гради красивата любов. И тогава какъв е смисълът да седим и да оглеждаме някой колега, когато можем да насочим цялата тази енергия към партньора вкъщи! Ако отново сметнем баланса на плюсовете и минусите, защото винаги има минуси, и преценим сами за себе си кои негативи можем да приемем, та ако тогава открием, че сме щастливи и удовлетворени поне на 60% - това е вече една чудесна връзка.

***

Доц. д-р по психология Маргарита Бакрачева работи в Департамента по психология при БАН. Завършила е Първа английска гимназия и Софийския университет. Интересува се от новаторски арт техники, които прилага в терапевтичната си практика. Изучава поведението на потребителите на социалните мрежи.

Автор: Елена Панова