Бедността не се изразява в празните джобове и празното портмоне. Не се изразява в оскъдната порция вечеря или в износените обувки.
Бедността е да нямаш приятел, да няма човек, който да се обади да те попита как си и от какво имаш нужда.
Не страдайте, ако не сте в центъра на вниманието. Истински тъжното е, ако никой не забелязва, че ви няма.
Искате да споделите с някого, а няма с кого. Търсите компания на някого, но същевременно се страхувате, че няма да отговорите на очакванията, защото сте твърде уморени и твърде заети, за да четете книги, вестници, да гледате новини и да се информирате за всичко, което се случва.
Вечеряте сами. Гледате телевизия. Никой не ви посреща вечер. Няма на кого да се обадите, за да кажете, че сте пристигнали. Ето това е бедност.
Ако на хората им е безразлично дали сте там, или не, ако не търсят компанията ви, ако винаги предпочитат да общуват с друг, а вие оставате сами, вероятно не е случайно.
Затова се замислете дали наистина сте бедни, или само така ви се струва.
Да бъдеш нежелан, необичан, пренебрегнат, е най-голямата бедност.
Цветелина Велчева
