Детството е най-същественият период за човека, защото тогава ни формира като личности.

Неслучайно, ако отидете на психоаналитик, ще зарови веднага в детските ви спомени. Това е време, което може да остави траен отпечатък в съзнанието ни – положителен или отрицателен – и да бъде в основата на личностите ни характеристики занапред в живота като възрастни.

Учените твърдят, че тези черти от характера се проявяват у хора, които са били лишени от любов в детството си.

1. Трудности при сближаване

Хората, които не са научени на любов в детството си, изпитват силни затруднения да допуснат някого близо до себе си. Те са свикнали да живеят затворени, да бъдат предпазливи, не се доверят лесно, ако изобщо се доверят. Не е лесно да пробиете тази стена, но ако истински обичате човека срещу себе си, ще направите всичко възможно, за да спечелите доверието му.

2. Стават перфекционисти

Именно защото не са били достатъчно хвалени и обичани като деца, тези хора възпитават у себе си стремеж да бъдат идеални. Страдат от постоянна мания да се доказват, никога не са доволни от себе си – но не по онзи здравомислещ конкурентен начин, а истински болезнено. Перфекционизмът им е на всички нива и са твърде строги към себе си.

3. Не умеят да изразяват чувствата си

Не очаквайте от такъв тип човек да говори открито за чувствата си. Причините са много – липса на навик, срам, не очаква да бъде разбран и т.н. Липсата на любов и оценяване в детството прави такива хора да растат отчуждени от другите. Те потискат чувствата си, за да не бъдат наранени или осъдени.

4. Стремеж към одобрение

Хора, страдащи от любов в детството си, растат с изострена нужда да получават постоянно одобрението на другите. Те се нуждаят от странично, обективно потвърждение, че правят нещо правилно, за да се чувстват важни и ценени. Тази потребност може да се прояви в постоянно желание за похвала и признание.

5. Силно емпатични са

Противно на очакванията, такива хора състрадават силно на другите. Дори често си търсят някого, когото да закрилят. Имат нужда от човек в живота си, който да бъде „жертва“ на живота, за да му предоставят закрилата си. Затова са верни и истински приятели завинаги.

6. Изпитват страх от отхвърляне

Трудно се обвързват, защото изпитват панически ужас да не бъдат отхвърлени и наранени. За човек, който е израснал в среда без любов, отхвърлянето може да се възприеме като истинска катастрофа. Изследванията показват, че емоционалната болка активира същите области на мозъка като физическата болка, а за хората, които не са получавали достатъчно обич като деца, тази болка може да бъде особено силна. Затова те предпочитат дори да пропуснат важни събития в живота си, съществени възможности, ако съществува дори минимален риск да бъдат отхвърлени. Това е техният защитен механизъм.