Никога не сте мислили, че собственото ви дете ще ви дразни и ядосва. Въпреки това, голям процент от родителите се дразнят, а това е повод да търсят съвет от психолог.
Какви са причините за такава реакция. И защо се ядосваме на децата си, обясняват специалисти.
Една от причините за раздразнение е невъзможността да живеем същия живот
Никой няма да отрече, че с появата на децата животът се променя драматично. Това важи особено за жените, които носят основната отговорност. Налага им се да посветят цялото си време на детето, понякога напълно забравяйки за себе си.
Неуспехът да задоволят всички свои нужди води до факта, че родителите започват да се ядосват на детето. Въпреки че то не е виновно за нищо.
Друга причина да се ядосвате на собственото си дете може да е пълното разминаване между очакванията за родителството и реалността. Тя просто не се оказва толкова розова, колкото очаквате.
Изглежда, че ставайки родител, възрастен и отговорен, човек разбира много добре с какво ще трябва да се справя, но всъщност не всеки е готов да бъде нов родител. И, естествено, с нарастване на задълженията, раздразнението му нараства.
И не на последно място децата наистина изтощават – както физически, така и емоционално. За хората, които стават родители за първи път, новият ритъм на живот е доста труден.
Много е важно да се научите да намирате време и възможности за възстановяване. В противен случай няма да успеете да избегнете конфликти с най-беззащитните членове на семейството – децата.
Какво да направите, ако дразненето стане постоянно
Както вече споменахме, голяма част от тревогите за детето пада върху крехките плещи на майката и затова жените често изпитват негативни чувства към децата.
Психолози уверяват, че няма как да се отървете от раздразнението, ако не си осигурите почивка и време за възстановяване.
Важно е да разберете защо детето ви ядосва. Възможно е причината да не е така очевидна и да не можете да се справите без помощта на психолог.
Във всеки случай не трябва да оставяте проблема неразрешен, защото с течение на времето отношенията ви с детето могат да изпаднат в застой и ще бъде невъзможно ситуацията да се коригира.
В същото време е важно да разберете, че вашите емоции са естествени и нормални, дори и да не могат да се нарекат полезни за здравословния контакт с детето.
