Повишаването на гласа е вредно и кара родителите да се чувстват неадекватни. Освен това не носи полза, особено по отношение на дългосрочното възпитание.
Според специалистите, по време на крещене от страна на родителите, детето всъщност изпитва силна болка – както физическа, така и емоционална. И не възприема казаното като критика, а като неуважение, което е изключително вредно за развитието му като личност.
Ето какво съветва в такива ситуации Алесия Салвини, треньор и основател на FamilyCoach Монтесори.
Снимка: Shutterstock
Родителите също трябва да пораснат
Не само детето, а и родителите трябва да работят над своето развитие. Невъзможността да се контролират реакциите е човешко, но това може да бъде преодоляно. Факт е, че след всяко повишаване на тона, като родители изпитваме чувство на неадекватност и съвестта започва да ни гризе, че сме наранили детето. Да, наистина то се чувства наранено, и основният виновник са думите на възрастните, казани с тон, който не би трябвало да чува.
„Когато говорим за растежа на детето, означава да поставим и себе си на същото ниво. Изходната точка е наблюдение на детето и адаптиране спрямо неговите потребности. За да се случи това обаче предразсъдъците и предубежденията, че като възрастни знаем повече и ни е позволено всичко, трябва да бъдат оставени настрана“, обяснява Салвини.
Това всъщност не е толкова трудно постижимо, колкото вероятно изглежда на пръв поглед. Достатъчно е родителите да проявят повече внимание към детето, да го разпитват за чувствата му, да се вгледат в поведението и емоциите му. И решенията на проблемите ще се появят сами. Иначе се получава въртене в омагьосан кръг.
По-добра комуникация
Когато мама или татко губят търпение и повишат гласа си, посланието е просто: контролирането на негативните стимули (гняв и разочарование) е невъзможно. И се случва точно обратното на онова, което бихме искали да предадем.
Рискът е да се възприеме отношението, известно като „научена безпомощност“, което в някои случаи може да доведе до тревожност, депресия и трудности при овладяването на фрустрацията от детството.
За мозъка емоциите са много важни, а придобиването на навика да ги етикетира и вербализира, е още по-важно за детето.
Освободете се от стереотипите
Обсъждането на даден проблем, без атакуване или конфронтация, а по конструктивен начин, изглежда трудно. Но в това се крие голямото предизвикателство. Чрез примера, който давате днес на детето, то ще знае как да реагира утре или като зрял човек.
„Родителите, които са склонни да крещят, може би са попили този навик от своите родители. Това е и най-често срещаното обяснение“, казва Алесия Салвини.
