Според учените най-значимият пример е драстичното намаляване на мегафауната (големите зверове) преди между 50 и 10 хиляди години, което е имало драматичен ефект върху екосистемите. Един пример е разпространението на семената.
Появата на земеделието оказва още по-силен еволюционен натиск върху растенията и животните. То има „безпрецедентно и трайно въздействие върху разпределението на видовете“. Това въздействие не води просто до изчезвания на видове. Типовете животни, които са били от полза на хората – като опитомени кучета, овце, пилета и не на последно място – крави, рязко се увеличават.
Хората също са колонизирали острови, което е имало огромно въздействие, тъй като природните екосистеми на островите „нямат устойчивостта на континенталните биоми“. Когато са въведени нови видове, коренните са били изместени. Разрастването на търговията от бронзовата епоха насам е усложнило много от тези ефекти – и всичко това много преди началото на индустриалната революция.
С други думи, със самото завладяване на нови земи и отглеждане на животните, които сме искали да ядем, сме оказали влияние върху всяка отделна част от планетата.
Изследователите казват, че откритието на това дългосрочно човешко въздействие означава, че трябва да преприемем по-широк и по-прагматичен подход в усилията си за опазване на околната среда. Трябва да планираме съобразно тази вековна склонност да изменяме природата, ако искаме реалистично да опазим планетата от екологични заплахи.
