В тях четем например

„Един милиард затрил кабинетът”. Ако се замислим, ще видим, че това изречение може да бъде разбрано по два съвършено различни начина. Първата възможност е да се окаже, че милиардът е затрил кабинета. Другата е, че кабинетът е затрил милиарда. Единствено използването на пълния член при „кабинет” помага да се преодолее това колебание и да се разбере, че той продължава да си съществува, но е прахосал милиарда. Абсолютно същото важи и за заглавия като „Промяната на конституцията може да определи желаният консенсус”, където пак пълният член при „консенсус” ни помага да се ориентираме, че точно консенсусът ще доведе до промяната на конституцията, а не че промяната ще предизвика консенсуса.

Има обаче и заглавия, когато при обратен словоред точно

използваният непълен член също може да помогне

да се ориентираме в съдържанието му. За пример ще посоча „Задължителния психологически преглед на учителите предвижда закон”, където се оказва, че законът налага прегледа на учителите, или „Топмошеника арестува полицията в Русе”. С него все пак се съобщава, че полицията е арестувала мошеника, а не обратното.

Смятам, че правилото за употребата на пълния и непълния член трябва да продължава да съществува, защото то се отнася до твърде малкото случаи, когато се изисква известно замисляне при писане. При това отдавна е посочен и един елементарен механизъм с използване на местоимението той, за  да се провери как трябва да се членува дадено име в изречението. Този механизъм не отскоро е представен и в учебниците и от учителите се изисква просто достатъчно много да упражняват учениците си в прилагането му, за да си спестят след това множеството грешки в писмените им работи.

Специално обръщам внимание на писмената реч,

защото в устната  положението е по-различно. Общо може да се каже, че там самото правило дава известна свобода. Това означава, че когато името трябва да бъде употребено с пълен член в писмената реч, в устната се допуска употребата и на пълен, и на непълен член, без това да се смята грешка. Затова в изречението „Изборът се посреща от всички с нескрит интерес”, в което името „изборът” е оформено според изискванията на писмената реч с пълен член (Той се посреща, а не Него се посреща), в устната реч може да се употреби и с пълен, но и с непълен член – избора. Същото се отнася и до случаи като „Очаква се докладът на комисията да бъде внесен за обсъждане до понеделник”, където може да се каже и докладът, и доклада. Така е и при по-елементарни изречения като „Иванов е отличникът на випуска”, в което отличникът може да се изговори с пълен или непълен член.

Когато името трябва да бъде употребено в писмената реч с непълен член обаче, според правилото, действащо в устната, не бива да се допуска използването на пълния член. Затова в изречението „Докладчикът призова кандидата сам да се оттегли от надпреварата”, името „кандидат” може да бъде употребено само с непълен член. Използването му  с пълен член – кандидатът, което се допуска от някои поради погрешната им представа, че така поставяли едва ли не логическо ударение върху думата, обаче вече се смята за грешка. Същото важи и за случаи като „Делегацията беше приета от президента на страната”, където съществителното „президент” задължително трябва да се изговори с непълен член.

Както личи, при членуването на имената

в устната книжовна реч вече се допуска относителна свобода.

Това може да създаде лъжливото впечатление, че сякаш е направена първата крачка към отмяната на строгото правило  и при писане. Всъщност известната свобода при говорене е наложена преди всичко от масовата речева практика, но посоченото ограничение при употребата на непълния член и тук е доказателство, че съществена промяна при общо действащите правила (според мене) не бива да се очаква.

Както е известно, днес като мотив за отпадането на правилото за пълния и непълния член обикновено се сочи, че при писането в интернет съществувал голям хаос. Това обаче не е убедително основание, защото в личната си кореспонденция всеки има свободата да пише както умее. При публичните текстове, поместени в интернет обаче, не може да се говори за истинско лутане, защото те все пак са премислени и смислово, и граматически, за да бъдат разбрани лесно, и при това еднозначно.

Проф. Владко Мурдаров