Изпраща ги в едно от безплатните училища за бъдещи гувернантки. Тези училища са на практика малки затвори за бедни момичета, където здравето и волята на децата са подложени на насилие до пълното им пречупване. Оцеляват само късметклийките, към които не спадат двете най-големи сестри Бронте – Мария и Елизабет умират още в детска възраст, покосени от глада, студа и туберколозата в училището. Условията са описани от Шарлът много добре в „Джейн Еър“. Чудесна лекция по тези въпроси изнася една американска университетска преподавателка, която само телом живее в нашето време. Можете да я чуете тук.
Бащата бива принуден да си прибере останалите три дъщери и да ги обучава в къщи. Момичетата не са здрави и са много недохранени, но все пак успяват да се закрепят. По странен техен си начин децата на семейството обичат да са заедно, но сами, без външни хора в къщата си на върха на хълма. Огромното им въображение съчетано с едно вечно вътрешно единоборство помежду им дава онези плодове, които ще станат класика в английската литература. Ето къде са градили таланта си Бронте през дългите викториански вечери на север, където от септември до май дневна светлина има едва около 6-7 часа в денонощие. В стаите на първи етаж, където са прекарвали повечето от времето си, има още по-малко слънце, защото прозорците им са закрити от високи дървета. Първата е учебната стая на Мистър Бронте, където той води занятията на децата си.
Червеният платнен капак, който се вижда почти на всяка снимка, е специална шита подплатена дебела калъфка, която се слага върху чайника. Така се подсигурява топъл чай за по-дълго време – много популярна опция и до днес сред по-възрастните англичани. Тези калъфи се продават из магазините с всякакви патриотични шевици и апликации.
Учебната стая е пълна с вещи на Патрик Бронте, както и някои от вещите на децата му.
Другата стая е дневната, където семейството прекарва вечерите си. Голямата библиотека сама по себе си показва приоритетите на фамилията. Люлеещият се стол е бил любим на вечно зъзнещата Ан. С него тя е била винаги най-близо до огъня. На тази маса са написани „Джейн Еър“, „Брулени хълмове“ и „Агнес Грей“. На дивана в дясно е починала Емили, след като е чуствала края повече от месец, но е отказала доктор. Ставала е и е вършила ежедневните си задължения почти до последния ден, като едва няколко часа преди края на живота си е казала „Мисля, че може да видя доктора сега…“. Това са били и последните ѝ думи.
Интересен елемент е малката буква „Е“, която Емили е издълбала в близкия край на масата. Може да се види лесно, ако знае човек къде да гледа. Ето го:
Кухнята им е повече от скромна, защото храната е била винаги недостатъчна и просто непълноценна. Трябва да се разбере ясно, че Йоркшир не е Средиземноморието. Тук брулените хълмове са точно това – безкрайни зелени тревисти баири, по които няма как да намериш плод по крайпътно дърво или храст с къпини. Градината ти не иска да ражда друго, освен картофи, моркови, лук и ябълки за печене. Разбирам защо за много от момичетата по това време, особено от северна Англия, е било истински късмет да се оженят за военен или предприемач, който да ги заведе в Индия. Плодовете, цветовете и многообразието там са на обратната страна на всичко, което те познават, а на хубавото лесно се свиква- за това и оставали в Индия.
Ето къде са си приготвяли овесена каша, пай, печено и зеленчуци – основната им храна.
Когато порастват достатъчно, за да са преподавателки, момичетата опитват тази професия, но тя наистина не им а на сърце. Най-добре за това какви неприятни създания са учениците им, особено богаташките деца, е описала в романите си Ан Бронте. От горе на всичко единствения син Патрик Брануел, когото всички наричат просто Брануел- не се оказва на висотата на това, което изисква от него живота. Той би следвало да бъде стабилната опора на стария си баща и на сестрите си, които да подсигури финансово и дори да спомогне за задомяването им. Наместо това той изпива в Лондон всичко, което семейството може да отдели и ги оставя почти разорени. Връща се безславно, хваща се на работа в новопостроената в градчето гара, но бива изгонен поради кражба на пари от касата.
Шарлът е най-амбициозната и като останало най-голямо дете в семейството поема нещата в свои ръце. Постепенно изкристализира идеята да пишат или да отворят собствено училище. Опитват и двете без особен успех. Емили е прекалено своенравна, потайна и некооперативна, налага се Шарлът почти да краде стиховете ѝ, за да може да ги комбинира със своите и тези на Ан. Издават сборник с поезия, но не изкарват много пари от него. Оригиналните книги от тези първи издания сега могат да се закупят в сувенирния магазин на къщата-музей за около £300.
