Дните на Бронте минават почти еднообразно, но за това пък сестрите пишат постоянно. Емили е особнячка, която се разхожда из района, Шарлът си кореспондира с приятелки и издатели, Брануел си прекарва времето в кръчмите наоколо, а Ан е балансиращия фактор на групата.
В експозицията на къщата-музей има много от вещите на Бронте. Прави впечатление колко дребна е била Шарлът. Дрехата днес може да стане само на момиче в пред-тинейджърска възраст.
Вещите им съвсем не говорят за заможно семейство. По-скоро едва са свръзвали двата края. Заплатата на свещеник е била много добра, а и къщата е била без наем за него и семейството му, но все пак Патрик Бронте е бил единствения в дома, който реално печели от някъде, а това е крайно недостатъчно.
Това са писалището и личната ракла на Шарлът. Тя е последната оцеляла от децата на Бронте и е логично да има повече запазени нейни вещи, още повече в последните си години тя единствена се е радвала на начеващата слава на сестрите Бронте и вероятно се е отпуснала с покупките.
За животът и творчеството на сестрите е писано много, но аз никога не ги разбрах, докато не отидох в къщата им.
Група млади хора, без средства, без особени перспективи, чиито ден започва винаги с поглед в гробищата. Там лежат всички от семейството, които вече не са между живите, както и голямата част от населението на Хауърт. Незнанието е оставило хората от града да се презаразяват постоянно, погребвайки многобройните жертви на върлуващата холера върху хълма, а след това пиейки водата, която подпочвено е отмивала труповете. Иронично е, че едни от малкото, които са се спасили от тази епидемия са именно Бронте, защото тяхната къща е над гробищата и единствено тяхната вода от собствен източник е била чиста. Разбира се, Бронте пък са заразени до една с туберкулоза, която си донасят от училище. Трудностите за тях нямат почивен ден.
Ето как изглежда мястото около къщата. Вляво на улицата е училищната сграда, в която е преподавал Патрик Бронте-баща.
В дясно остава църквата и гробището, точно под градината на къщата.
Изглед от църквата нагоре- в дясно на снимката се вижда училището, а отгоре- къщата.
Надолу по тясната калдъръмена улица се слиза лесно през лятото, но е било трудно да се качва в къщата вечно пияния и надрусан Брануел.
Иначе изглежда романтично, но е много хладно дори за средата на юни. Не искам да си мисля как е в средата на януари. Градчето е пълно с места за ядене и сядане за малка почивка. Бронте хранят и до днес града и околията много добре. Всичко е подчинено на техния живот тук и местните не просто го знаят, а подчертават и експлоатират това по един много английски начин.
Например – малко се е променило в екстериора на градчето.
