Стои си непокътната дрогерията, от която младия Бронте си е купувал легалните по това време „обезболяващи“, разпространението на които сега се наказва със затвор, защото в нашето време същите се наричат наркотици.



Ние отидохме да обядваме в любимия му пъб „The Black Bull“. Интериорът е почти недокоснат, с изключение на вкарания ток, вътрешни тоалетни и мокет.





Дори любимият му стол има почетно място с табелка. Това, заедно с няколкото картини са почти единственото наследство, което той е оставил. Просто не е бил достатъчно талантлив в нещата, с които се е захващал, нито достатъчно волеви, за да намери и се захване с нещо, в което да е добър. Тъжно е, че ще остане така във вечността, но Брануел сам е казал преди да си отиде, че не е оставил нищо смислено и стойностно след себе си на този свят. Поне е бил реалист, въпреки алкохола и наркотиците.



Съвременните магазини също се опитват да поддържат мита и чувството за Бронте живи. Ето какви обувки, чанти и десени на платове продават.



Има нещо мрачно и триумфално в живота и завещанието на сестрите Бронте. Всички знаят всичко за тях и странностите им, и все пак много остава неизказано или се коментира с недомлъвки.