Строи Колю Фичето моста при Бяла. Пашата го плаща…
Но преди да плати, пашата изразил съмнения за здравината на моста с идеята да няма плащане. Колю Фичето му предложил да събере цялата си налична войска, заедно със снаряжението си от оръдия, топове и всичко останало и да минат по моста.
Събрал ги пашата, тръгнала войската по моста, от двете страни на реката се събрал народа да гледа какво ще се случи, а Колю влязъл в реката и застанал под централната арка - мястото, където се предполага, че е най-критичната точка на един мост.
Преминали през моста - а той стои в цялото си великолепие. Народът ликувал с гръмки викове. Излязъл Колю Фичето от реката, застанал пред пашата, а той го питал:
- А бе, ефенди, ти защо жертваш живота си за един мост?!
И майсторът му отговорил:
- Защото, ефенди, един ден, когато мене и тебе няма да ни има, мостът ще е тука и хората ще минават по него. И като минават няма да питат кой го е платил, а ще питат кой го е построил. И като им се отговори кой го е построил, пак ще питат: А този човек от чий род беше? И ще им отговарят: От българския… Ей затова го направих, ефенди.
***
Чрез Павлина Танева
