Въпреки това частите от нас, които чувстваме най-раними, които чувстваме най-неотложна нужда да бъдат разбрани и оценени, това са частите, които изискват най-много грижа и уважение. В тях се укрие уникалния ни дух, уникалната ни способност да получаваме и да даваме любов.
Помислете за миналите си преживявания във връзката. Изследвайте моментите на вдъхновение – радост, спокойствие, свързаност или смисъл – и моментите, в които сте се чувствали наранени. Направете си обикновен списък с тирета.
Не гледайте само големите радости и рани. Припомнете си микро-вдъхновенията и микро-нараняванията. Тези прости моменти могат да ви кажат милиони неща за това кои сте, кои е вашият любим човек и какво има най-голямо значение за вас.
За всяко нещо в списъка си задайте въпроса: „Какво казва това са нещата, които са най-важни за мен?“
Извадете темите, които се появяват отново и отново. Когато си отделим достатъчно време да забележим тези общи теми, се получава като в играта „Свържете точките“. Ако проявим нужното внимание, ще съумеем да очертаем картина на най-истинското си „аз“.
Често преживяваме моментите на радост, без да спрем да им се насладим. Много от нас се чувстват неудобно в моментите на вдъхновение, сякаш не ги заслужават, и несъзнателно се опитват да притъпят положителните си емоции. Вдъхновението плаши. То може да предизвика суеверен страх „да не се случи нещо лошо“. Затова понасяме радостта само на малки порции, преди да преминем отново в критика.
