Просто с помощта на ограничението от твоя страна, аз ще разбера как освен другите, трябва да се науча да обичам и себе си...иначе никога няма да постигна любовта в цялата й сила и смисъл.
Ти, от друга страна, налагайки се, ще очакваш аз да си тръгна и да те изоставя, както са правили всички до сега. Ти си свикнал така и само това познаваш и разбираш. Ще ме обичаш, но няма да искаш да се привържеш прекалено, защото ако дойде ден, в който аз не мога да понасям твоя егоизъм вече, тогава ще страдаш.
Ще седиш винаги на разстояние от мен и няма да се доближаваш прекалено.
Така е по-безопасно и полезно.
Аз обаче ще продължавам да те обичам, въпреки егоизма ти.
Ще продължавам да ти прощавам и няма да си тръгна.
Уморен от това, да ме чакаш да си тръгна, ти един ден ще се замислиш, че може би аз заслужавам любовта ти.
Може би, ако ми дадеш колкото даваш на себе си, ти най-после ще бъдеш щастлива и няма да умреш сама.
Ще започваш, малко по малко, виждайки че не боли, да даваш.
Точно когато, ти ще решиш да ми дадеш цялата любов, аз ще си тръгна, избирайки себе си.
Настана тишина, в празното пространство между душите.
Синята гледаше право в лилавата и не знаеше как да реагира. В един момент се стегна и все пак реши да попита въпроса, който напираше.
- Какъв е смисълът от всичко това, след като накрая аз и ти, ще сме нещастни и ще се разделим? Нещата ще свършат по същия начин.
- Не е точно така.
Да, ще се разделим, но никога повече няма да сме същите. Аз за първи път ще избера своята личност и ще си тръгна с достойнство от връзка, в която не получавам любовта, която очаквам.
А ти ще си отворила сърцето си и ще можеш да дариш друга душа с цялата любов, която имаш в себе си.
Накрая ще сме научили урока, за който сме се преродили.
- Това е гениално. Да вървим...
Минали години.
Синята и лилавата душа се преродили.
Случило се точно така, както били предначертали предварително.
Много болка им донесла тяхната любов.
Момичето, в което се превъплътила лилавата душа страдало с години от любов и болка по момчето, в което се превъплътила синята.
Но в един ден, тя решила да вземе живота си в ръце и за първи път да избере себе си, пред него.
Напуснала го точно когато той бил готов да й даде цялата си любов.
Той дълго страдал след това.
Как продължил животът им от тук нататък, няма значение.
Ще кажете, това е тъжна история. Аз ще ви кажа, че не е.
Защото две души дошли на земята да научат два урока, и си отишли накрая щастливи и удовлетворени от наученото.
И при следващата среща... горе... те се познали веднага.
Защото светели еднакво... в БЯЛО!"
Гергана Николова
