По време на втория ми месец в колежа професорът ни даде тест за популярност. Аз бях съвестен студент и бързо преминах през въпросите, докато не прочетох последния: „Как е първото име на жената, която чисти училището?“.
Без съмнение това беше някаква шега. Бях виждал чистачката няколко пъти. Беше висока, с черна коса и на около 50 години, но откъде бих могъл да зная името й? Предадох си листа, като оставих последния въпрос неотговорен. Точно преди да свърши часът един студент попита дали последният въпрос ще бъде вземан под внимание при оценяването на теста. „Разбира се“, каза професорът. „По време на вашето кариерно развитие ще се срещнете с много хора. Всички те са значими. Те заслужават вашето внимание и грижи дори и единствено да им се усмихнете и да им кажете „здравей“.
Никога не забравих този урок. Също така научих и името на чистачката. Казваше се Дороти.
