Хората сме странни създания – постоянно смятаме, че някой ни е длъжен за нещо. Обиждаме се, когато някой се отнесе към нас така, както ние се отнасяме с другите.
В природата ни е заложено да бъдем малко или много егоисти и да живеем така, че да бъде най-добре за нас. Взаимоотношенията между хората като цяло се основават на лична изгода – независимо дали материална, или духовна.
Излизате с приятелите си, защото ви е приятно.
Избирате партньора си, защото го обичате.
Купувате си дреха, защото ви харесва.
Отивате на определен филм, защото е по вкуса ви.
Поръчвате си тази храна, защото ви се хапва точно тя.
Всичко опира до интереса.
Но…
в определени граници.
За да бъдат хармонични отношенията ни с другите, освен да взимаме, трябва и да даваме.
В основата на тази максима е необходимостта да помним, че никой нищичко не ни дължи.
Никой не е длъжен да ни харесва на всяка цена, да е съгласен с мнението ни, да се съобразява с нашите нужди, да поставя друг на първо място пред себе си.
Затова не очаквайте всеки да ви бъде приятел, не се доверявайте така сляпо. Не очаквайте всеки да се влюби в характера ви, да се възхищава на ума ви, да слуша с интерес какво говорите.
Другите не са длъжни да припадат пред успехите ви. Да споделят вашата позиция, вашето мнение, вашата ценностна система. И в това няма нищо лошо – хубаво е светът да бъде шарен. Стига да се отнасяме с уважение и разбиране един към друг.
Без да забравяме, че никой не ни е длъжен.
Нищо не ни се полага без труд и усилие, без хъс и желание да го постигнем. Трябва да правим всичко, за да получим онова, което искаме, да покорим върховете, да постигнем мечтите си. Да знаем, че сме направили достатъчно.
Когато разберем, че никой нищичко не ни дължи, тогава ще започнем да получаваме повече, отколкото сме очаквали.
Опитайте.
