Едингтън - човекът, който направи Айнщайн световноизвестен

Трудно е да си представим, че някога е имало време, когато името на Алберт Айнщайн не е било известно по света, пише Би Би Си. Но дори след като приключва със своята Теория на относителността през 1915 година той е бил почти неизвестен извън пределите на Германия – до момента, в който британският астроном Артър Стенли Едингтън не се намесва, допълва Нова. Идеите на Айнщайн са хванати в капана на блокадите на Първата световна война и дори на национализма, който не желае науката „на врага“ на територията на Великобритания. Но Айнщайн, който по убеждения е социалист, и Едингтън, който е квакер, вярват, че именно науката трябва да преодолее разделенията на войната.

Именно тяхното партньорство позволява на относителността да прескочи окопите и да направи Айнщайн един от най-известните учени на планетата.

Айнщайн и Едингтън не се срещат по време на войната и не си изпращат писма. Вместо това общ приятел в неутрална Холандия решава да популяризира новата Теория на относителността във Великобритания.

Истински късмет е, че именно Едингтън, който е професор в Кеймбридж и офицер от Кралското астрономическо общество, получава писмото. Той не просто разбира сложната математика в новата теория, но и като пацифист е един от малкото британски учени, които дръзват да се занимават с германска наука.

Той се посвещава на идеята на популяризира името на Айнщайн като революционер, който преобръща основите на науката и възстановява интернационализма в научните среди. А Айнщайн е перфектният символ – брилянтен, мирен германец, който опровергава всеки военен стереотип докато едновременно с това предизвиква теориите на самия Нютон.

Така че докато Айнщайн е блокиран в Берлин, гладува заради блокадата и е под постоянното наблюдение на правителството си заради политическите си възгледи, Едингтън от своя страна опитва да убеди враждебно настроения английско говорящ свят, че този „вражески учен“ заслужава тяхното внимание.

Той пише първата книга за относителността, изнася лекции върху теорията на Айнщайн и се превръща в един от най-великите преподаватели на 20-ти век. Неговите книги са начело в списъка на бестселърите в продължение на десетилетия, чест гост е в предаванията на радио Би Би Си, и получава рицарско звание за работата си.

Трудно е разбира се да се убеди Великобритания да обърне по-задълбочено внимание на космоса и гравитацията, когато германски подводници потапят кораби с хранителни запаси, а хиляди млади животи гинат в полетата на белгийска Фландрия.

Само идеите на Айнщайн не са достатъчни. Едингтън се нуждае от ясна демонстрация, че относителността е истинска и Айнщайн е прав, и само международен подход може да доведе до революция в науката.

Най-добрата му възможност била да изпробва странните заключения на теорията на Айнщайн за общата относителност.

Когато светлината преминава близо до огромно тяло като Слънцето, твърди Айнщай, то гравитацията леко изкривява лъчите й. Това означава, че образът на отдалечена звезда ще бъде изместен съвсем леко – звездата ще изглежда така, сякаш е на грешното място. Айнщайн дори дава специфично число за това изместване (1,7 градуса или около 1/60 милиметра при фотография). За един астроном подобно измерване определено представлява голямо предизвикателство, но не е и непостижимо.

За нещастие не е възможно да се наблюдават звездите през деня, затова трябва да се изчака не просто падането на нощта, но и пълно слънчево затъмнение, за да се направят съответните измервания.

Пълните слънчеви затъмнения са рядкост, кратки са и често могат да бъдат наблюдавани от доста неудобни места, което изисква скъпоструващи пътешествия за европейските астрономи. Самият Айнщайн неуспешно в продължение на години се е опитвал да тества своите теории.

Едингтън от своя страна бил сигурен, че ще успее да осъществи наблюденията по време на предстоящото слънчево затъмнение през май 1919 година, което е видимо от Южното полукълбо. Дори със заплахата от германските подводници, не е имало по-подготвена държава от Великобритания да предприеме подобна експедиция, за да тества теориите на Айнщайн. Но Едингтън се е нуждаел от голяма подкрепа, за да извърши подобно нещо.

За щастие той е близък приятел с Франк Дайсън, кралски астроном. Дайсън осигурява финансирането, въпреки че дори с осигурени средства, заради войната е било трудно да се закупи необходимото оборудване. Дори по-лошо – било твърде вероятно Едингтън да не може да тръгне на експедицията, защото може да се озове в затвора.

Като квакер той се противопоставя на войната и отказва да отбие военната си повинност. Мнозина други квакери се озовават в затвора или в лагери, където полагат тежък каторжен труд. Макар и заплашен от арест в крайна сметка Едингтън избягва затвора, тъй като е спасен от своя влиятелен приятел кралския астроном. А най-удивителното е, че получава официално разрешение да се отправи на експедицията, за да тества теорията на Айнщайн.

Мирното споразумение от ноември 1918 година означава, че начинанието може да продължи безпроблемно. Едингтън обаче искал да бъде сигурен, че резултатите от експедицията, каквито и да са те, ще привлекат вниманието на света към Айнщайн. Затова той и Дайсън започват мащабна за времето си ПР кампания, за да заинтригуват и научната общност, и обикновените хора към резултатите от начинанието си.