Чувството за изключителност може да доведе до хронично разочарование, установяват психолози. Чувството, че си по-добър от останалите и заслужаваш повече от тях, води до спирала от отрицателни навици. Често в пристъпи на гняв хората с подобно чувство избухват върху другите и ги засипват с обвинения. В същото време продължават да си казват, че са специални.

Често животът, здравето, възрастта и социалното ни обкръжение не се отнасят с нас така, както ни се иска, казва д-р Джошуа Гръбс, първият автор на изследването. Справянето с тези ограничения е особено трудно за човек, който се чувства изключителен, защото нарушава светогледа му.

От прегледа на 170 изследвания учените установяват, че чувството на изключителност създава порочен кръг:

- Изключителността създава чувство на разочарование.

- Разочарованието води до гняв и други силни отрицателни емоции.

- Отрицателните емоции изискват човек да затвърди чувството си, че е специален.

Но когато някой непрекъснато се утешава, че е специален, това създава още и още проблеми. Един от тях е, както може да се очаква, взаимоотношенията с околните. Проблемът, който са установили учените, е, че това чувство на изключителност става все по-разпространено сред хората от най-младото поколение.

Има обаче начин да се противодейства на тази мисловна нагласа. Ако се развиват качества като благодарност и скромност, това е начин да се прекъсне цикъла на това разрушително поведение. Всички човешки същества страдат и осъзнават ограниченията си до по-голяма или по-малка степен. Но осъзнаването и приемането им е особено трудно за хората, които се чувстват изключителни, казва Гръбс. За тях често е неприемливо да осъзнаят, че не са изключение от правилото.

Източник: Psy Blog