Ефектът на Мандела описва ситуация, при която човек или група хора имат фалшив спомен за дадено събитие - термин, който Фиона Брум въвежда, когато създава уебсайт, в който подробно описва спомените си за смъртта на бившия южноафрикански президент Нелсън Мандела в затвора през 80-те години на миналия век.
Брум си спомня за отразяването на смъртта на Мандела в международните новини през 80-те години на миналия век. Тя дори открива други хора с почти идентични спомени за смъртта на Мандела през ХХ век. Няколко от тях дори заявяват, че си спомнят как погребението е било показано на живо по телевизията в тяхното училище и т.н. - и са категорични, че си спомнят този спомен много ясно.
Нелсън Мандела обаче не е умрял в затвора през 80-те години на ХХ век. След като излежава 27 години зад решетките, Мандела е освободен, след което заема поста президент на Южна Африка между 1994 и 1999 г., а през 2013 г. умира.
Човешката памет далеч не е съвършена – като се започне от неправилно цитиране на известни филмови реплики до припомняне на цели събития, които никога не са се случвали. Ефектът на Мандела включва група спомени - много популярни и обект на много дискусии.
Ето и други популярни примери за ефекта на Мандела:
Известният сериал на HBO не е "Сексът в града".
Правилното име на сериала е "Сексът и градът", но хората се кълнат, че са виждали достоверни стоки с името на сериала, изписано именно „Сексът в града“.
"... на света!"
Песента „We Are The Champions“ на легендарната рокгрупа „Queen“ обикновено звучи при всеки триумфален спортен момент по света, но ако попитате някого как завършва тя, почти всички си я припомнят по различен начин, който почти никога не се припокрива с реалността.
Някои хора се кълнат, че Фреди Меркюри изпява думите "of the world" в самия край на песента, когато инструментите замлъкват, но в действителност оригиналният запис завършва просто с "No time for losers, 'cause we are the champions".
Да, признавам си - трябваше да я изслушам, докато пишех този текст, тъй като и аз бях един от тези, които бяха убедени, че тя завършва с "на света".
Мога да ви уверя, че това не е така.
Монокълът на Монополиста
Редица загрижени граждани искат да знаят къде е отишъл монокълът на сегашния богат чичо Пенибагс (или г-н Монополи). Човекът Монополи очевидно винаги е бил без монокъл, но много хора ясно си спомнят, че е носил такъв в предишните версии на кутията на играта. И като стана дума за това, колко от вас биха се заклели, че името му е било г-н Монопол?
"Ами ако ти кажа, че…"
Феновете на "Матрицата" вярват, че "Ами ако ти кажа, че…" („What if I told you“) е реплика, изречена от Морфей на Нео като част от монолога му за това как всичко в Матрицата е конструкция, предназначена да отвлече вниманието на Нео от бруталната реалност да бъде роб в машина.
Монологът предшества момент, който наистина се случва във филма: Морфей предлага на Нео да избере между синьото и червеното хапче. Интересното е, че репликата на Морфей „Ами ако ти кажа, че…" („What if I told you“) всъщност никога не е била изричана, но по някакъв начин се е превърнала в печално известна неправилно цитирана реплика от филма.
"Здравей, Кларис."
Какво ще кажете за прочутата реплика, произнесена от Антъни Хопкинс в ролята на Ханибал Лектър в класиката „Мълчанието на агнетата"? В една емблематична сцена Хопкинс поздравява Джоди Фостър, която играе Кларис. И много хора се кълнат, че той я поздравява със "Здравей, Кларис", но в действителност той просто казва "Добро утро". В интернет се водят много спорове по този въпрос, а някои хора дори са дублирали свои видеоклипове в YouTube, което само налива масло в огъня и допринася за допълнителното объркване. Но от логическа гледна точка не би било реалистично той да я поздрави по име, при положение че още не му се е представила и той не знае името й.
