Според ново изследване размерът на човешкия мозък вероятно се увеличава постепенно с течение на времето, което може да намали риска от деменция при по-младите поколения.
Проучването е направило снимки на мозъците на повече от 3000 американци на възраст между 55 и 65 години и е установило, че родените през 70-те години на ХХ век имат 6,6% по-голям общ обем на мозъка от родените през 30-те години на ХХ век.
Членовете на поколението Х също така имат почти 8 % по-голям обем на бялото вещество и почти 15 % по-голяма повърхност на сивото вещество от членовете на мълчаливото поколение.
Една специфична част от мозъка, наречена хипокампус, която играе важна роля в паметта и ученето, е увеличила обема си с 5,7 % през последователно изследваните поколения.
Това важи и в случаите, в които се вземат предвид други фактори, които допринасят за това, като ръст, възраст и пол.
"Изглежда, че десетилетието, в което е роден човек, оказва влияние върху размера на мозъка и потенциално върху дългосрочното му здраве", обяснява неврологът Чарлз ДеКарли от Калифорнийския университет в Дейвис, който е ръководител на изследването.
"Генетиката играе основна роля в определянето на размера на мозъка, но нашите открития показват, че външните влияния - като здравни, социални, културни и образователни фактори – също оказват влияние."
Тенденции при поколенията по отношение на вътречерепния обем на мозъка и обема на хипокампа. (DeCarli et al., JAMA Neurology, 2024)
Днес от деменция страдат десетки милиони хора по света, а през следващите три десетилетия - с нарастването на броя на застаряващото население - броят на диагностицираните случаи на това заболяване ще се утрои.
Но ето и нещо обнадеждаващо: през последните три десетилетия случаите на деменция в САЩ и Европа са намалявали с около 13% всяко десетилетие.
Изглежда, че абсолютният риск от деменция намалява при по-младите поколения вероятно поради по-здравословния начин на живот и възпитание.
Деменцията се характеризира с изтъняване на сивото вещество на мозъка, наречено мозъчна кора, което играе роля в паметта, ученето и разсъжденията, наред с много други когнитивни процеси.
Тъй като заболелият мозък постепенно се свива с времето, логично е, че наличието на по-голям обем в началото може да помогне за предпазване от свързаните с възрастта загуби.
Действително проучванията показват, че когнитивните резултати са по-добри при пациенти с Алцхаймер с по-големи глави, което подкрепя така наречената "хипотеза за мозъчен резерв".
За да проверят дали размерът на мозъка би могъл да обясни по-ниската честота на деменция при по-младите поколения, ДеКарли и колегите му използват данни, събрани в рамките на Framingham Heart Study, което проследява здравето на американците, родени между 1930 и 1980 г.
Когато участниците са били на възраст от 55 до 65 години, което се е случило между 1999 и 2019 г., те са били подложени на ядрено-магнитен резонанс на мозъка. Тези данни са предоставени едва през октомври 2023 г.
ДеКарли и колегите му показват, че по-младите поколения имат по-големи обеми на мозъка, както като цяло, така и на регионално ниво.
Учените също така не сравнява само родените през 30-те и 70-те години на ХХ век. Те повтарят анализа си и сред 1145 възрастни на сходна възраст, които са родени през 40-те и 50-те години на ХХ век.
Резултатите им отново разкриват стабилно и последователно нарастване на обема на мозъка от десетилетие на десетилетие - ефект, който според изследователите е малък за отделния човек, но "вероятно е съществен на популационно ниво".
"По-големите мозъчни структури като тези, наблюдавани в нашето изследване, може да отразяват подобрено развитие на мозъка и подобрено мозъчно здраве", изказва хипотезата си ДеКарли.
"По-голямата мозъчна структура представлява по-голям мозъчен резерв и може да буферира последиците от свързаните с възрастта мозъчни заболявания като болестта на Алцхаймер и свързаните с нея деменции в края на живота."
Невробиолозите обаче не винаги са съгласни с твърдението, че обемът на мозъка е подходящ показател за мозъчния резерв. Някои проучвания не успяват да покажат каквато и да е връзка между ефективността на паметта и обема на мозъка с течение на времето.
В крайна сметка размерът не е всичко, когато става въпрос за мозъчната функция. Той не ви прави непременно по-умни. Но би могъл да осигури добър буфер за влошаването на състоянието, което идва с възрастта.
Редовните физически упражнения например са свързани с по-голям обем на мозъка в областите на паметта и ученето. Докато лошата диета, консумацията на алкохол и социалната изолация изглежда имат обратен ефект.
Неотдавнашно проучване на бедността установи, че бялото вещество може да се разруши поради загуба на плътност на връзките между невроните и загуба на защитното покритие, което помага на невроните да изпращат бързо съобщения. По-високите доходи изглежда предпазват от този ефект.
"Повишената свързаност би могла да обясни нашата констатация за увеличен обем на бялото вещество... и се вписва добре в хипотезата за скелето на когнитивния резерв", пишат ДеКарли и колегите му.
"По-голямата мозъчна структура, която може да отразява подобреното мозъчно развитие и здраве на мозъка, е поне една проява на подобрен мозъчен резерв, който би могъл да буферира ефекта на заболяванията в късна възраст върху инцидентната деменция."
Изследването е публикувано в JAMA Neurology.
Източник: Science Alert
