Знанието за това как могат да се променят ключовите когнитивни функции при хора, диагностицирани с болестта на Алцхаймер, може да бъде от съществено значение за пациентите и хората, които се грижат за тях.
Въпреки че основната патология е сходна при повечето пациенти с това заболяване, темповете и тежестта на влошаване на състоянието им варират.
Проспективно проучване, проведено от международен екип от изследователи, вече потвърди, че възрастта, полът, нередовният сърдечен ритъм и равнището на ежедневна активност са най-надеждните прогнозни фактори за влошаване на познавателните способности.
„Дори в ранните етапи на болестта на Алцхаймер влошаването на когнитивните способности се предсказва най-добре от комбинацията от демографски, соматични и функционални променливи на пациентите“, пишат изследователите в публикувания си документ.
Изследователите започват с група от 500 пациенти с болестта на Алцхаймер, като ги проследяват в продължение на две години. Процентът на отпадналите пациенти обаче е бил сравнително висок, като в края на този двугодишен период само 169 души все още са участвали в проучването.
Регистрирани са данни за многобройни демографски, здравни и функционални фактори, включително болка, депресия и невропсихиатрични симптоми.
Мерките за когнитивен упадък бяха значими за всички участници, въпреки че имаше достатъчно различия, за да се открият някои връзки. Изследователите посочват, че по-възрастните хора, жените, трудностите в ежедневните дейности и анамнезата за предсърдно мъждене (проблеми с нередовен сърдечен ритъм) предсказват най-голям спад в когнитивните способности.
Тези четири прогнозни фактора, регистрирани в началото на периода на изследването, са отговорни за около 14% от отклоненията в когнитивните функции на пациентите през последното тримесечие на двугодишния период на изследването.
И не само пациентите са засегнати. Не е изненадващо, че тежестта върху лицата, които се грижат за тях, се увеличава с намаляването на когнитивните способности, което предполага, че тези, които подкрепят пациентите в ежедневието им, трябва да бъдат взети предвид при преценката на възможностите за лечение и развитието на болестта, казват изследователите.
Въпреки че някои променливи не са били отчетени, включително навиците за пушене и пиене, резултатите са достатъчно убедителни, за да се предположи, че демографските данни, историята на заболяването и мерките за ежедневна активност могат да бъдат достатъчни, за да се предвиди степента на влошаване на когнитивните способности, предизвикана от болестта на Алцхаймер.
Малко по малко науката започва да разбулва мистерията на болестта на Алцхаймер и малко по малко ставаме все по-добри в предсказването ѝ. Така например една наскоро разработена методика използва сканиране на мозъка и различни биомаркери, за да предскаже влошаването на когнитивните способности в продължение на пет години.
Болестта на Алцхаймер е най-разпространената форма на деменция, от която страдат десетки милиони хора по света, и тъй като броят им продължава да нараства със застаряването на населението, подобни изследвания могат да допринесат за по-добро адаптиране на лечението и подкрепата.
„Тези констатации подчертават значението на комплексния подход към лечението, отчитащ променливите както на пациента, така и на лицата, полагащи грижи за него, при диагностицирането и лечението на болестта на Алцхаймер в ранен стадий“, пишат изследователите.
Изследването е публикувано в PLOS ONE.
Източник: Science Alert
