Проучване, публикувано в JAMA Network Open, изследва ефектите от скорошната и продължителната употреба на канабис върху мозъчната функция по време на когнитивни задачи.

В това мащабно изследване – най-голямото по рода си досега – учените анализират въздействието на канабиса върху над 1000 млади хора на възраст между 22 и 36 години с помощта на технология за изобразяване на мозъка. Резултатите показват, че 63% от онези, които през годините са употребявали канабис често, демонстрират намалена мозъчна активност по време на задачи, свързани с работната памет. Подобен ефект е отчетен и при 68% от участниците, употребяващи канабис отскоро.

Намалената мозъчна активност е свързана с влошено представяне при работната памет – ключова когнитивна способност, която позволява задържането и обработката на информация за изпълнение на различни задачи. Тази функция е от решаващо значение за ежедневни дейности като следването на инструкции или решаването на математически задачи.

„С разрастването на употребата на канабис в световен мащаб става все по-важно да разберем неговото въздействие върху човешкото здраве. Така ще можем да предоставим цялостна информация за ползите и потенциалните рискове, като дадем възможност на хората да правят информиран избор“, коментира д-р Джошуа Гоуин, доцент по радиология в Медицинския факултет на Университета на Колорадо и водещ автор на изследването.

Проучването класифицира участниците в три групи потребители на марихуана: сериозни (повече от 1000 пъти през живота си), умерени (между 10 и 999 пъти) и неупотребяващи (по-малко от 10 пъти). Изследователите анализират мозъчната активност на участниците чрез ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) по време на изпълнение на седем когнитивни задачи. Те обхващат работната памет, възнаграждението, емоциите, езика, двигателните умения, оценката на отношенията и теорията на ума.

Резултатите показват, че употребата на канабис има статистически значимо влияние върху мозъчната активност по време на задачите за работна памет, което означава, че ефектът не се дължи на случайност. Това въздействие е наблюдавано както при скорошни, така и при дългогодишни потребители, докато при другите задачи ефектът е бил по-слабо изразен.

„Като приложихме строги научни методи, ние използвахме корекция на коефициента на фалшиво откриване (FDR), за да минимизираме риска от погрешни заключения. Въпреки че някои от задачите показаха потенциални когнитивни нарушения, само тази за работната памет демонстрира статистически значимо въздействие“, допълва Гоуин.

Изследването установява, че интензивната употреба на канабис води до намалена активност в ключови мозъчни зони, включително дорсолатералната и дорсомедиалната префронтална кора, както и предната инсула – области, свързани с вземането на решения, паметта, вниманието и емоционалната регулация.

Гоуин също така отбелязва, че въздържането от канабис преди изпълнението на когнитивна задача може да доведе до известно подобрение в резултатите. „Хората трябва да са наясно с въздействието на канабиса върху когнитивните им способности. При сериозните потребители внезапното въздържание може да доведе до временно нарушаване на познавателните функции, което налага допълнителна предпазливост“, уточнява той.

Според него са необходими допълнителни дългосрочни изследвания, за да се разбере дали и до каква степен употребата на канабис води до трайни промени в мозъчните функции, какъв е периодът на възстановяване след спиране на употребата и как тези ефекти варират при различните възрастови групи.

Източник: Medical Xpress