Още от времето на Аристотел учени и философи спорят дали тишината може да бъде „чута“. Нова поредица от експерименти, проведени от изследователи от университета „Джон Хопкинс“ в САЩ, изглежда, най-накрая ще разреши този въпрос.
В изследването е използвана популярна слухова илюзия, която заблуждава мозъка на слушателите, че два отделни звука са по-кратки от един звук, въпреки че в действителност общото време е същото.
Екипът установява, че илюзията продължава да работи, ако звуците се заменят с тишина. Можете да я изпробвате сами. Една непрекъсната тишина се възприема като по-дълга от две отделни тишини, въпреки че всъщност общата им продължителност е еднаква.
"Мълчанието, каквото и да е то, не е звук - то е отсъствието на звук", казва Руи Же Гох, дипломант по философия и психология от университета "Джон Хопкинс". "Изненадващо, това, което нашата работа предполага, е, че нищото също е нещо, което може да се чуе".
Изследователите смятат, че тъй като при тези трикове реагираме на тишината по същия начин, както на звука, ние наистина я чуваме, а не само предполагаме, че е там. Изглежда, че "Саймън и Гарфънкъл" са били на правилния път.
В седем експеримента са набрани общо 1000 участници. Наред с илюзията са проведени и други подобни тестове, обхващащи частично мълчание и вариращо мълчание.
В някои експерименти за оформяне на мълчанието са използвани фонови шумове, като например оживени ресторанти и железопътни гари, а в други - различни тонове.
Опростено представяне на експериментите. А: Заместване на звуци с мълчание. Б: Участниците носят слушалки, а при всички експерименти околният шум се възпроизвежда до пълното потапяне на участниците в звуковата картина. В: Фонови шумове за експерименти 1 и 2. (Goh et al., PNAS, 2023)
По време на всички експерименти ефектът е един и същ: тишината се обработва по същия начин като звука. Проучването допринася за увеличаване на знанията ни за това как функционира нашето чувство за слух.
"Видовете илюзии и ефекти, които изглеждат като уникални за слуховата обработка на звук, се получават и при тишина, което предполага, че наистина чуваме и отсъствието на звук", казва Иън Филипс, философ и психолог в университета "Джон Хопкинс".
Много изследвания вече показват, че тишината може да бъде важна за възприемането на звуци - като например начинът, по който правим паузи между думите - но до този момент не е имало солидни експериментални доказателства, че самата тишина може да служи като стимул, който мозъкът чува.
След това екипът иска да провери как бихме могли да възприемаме тишината, ако тя е напълно отделена от звука (а не е вградена в него, както в тези експерименти). Това също така повдига въпроса дали някога изпитваме съвършена тишина и би могло да помогне при лечението на различни проблеми със слуха.
"Философите отдавна обсъждат дали тишината е нещо, което можем да възприемем буквално, но досега не е имало научно изследване, насочено директно към този въпрос", казва Чаз Файърстоун, когнитивен учен от университета "Джон Хопкинс".
Изследването е публикувано в PNAS.
Източник: Science Alert
