Шумът в ушите вероятно е средство, чрез което мозъкът ни се справя с увреждането на нервите

Ако сте един на всеки десет възрастни, които изпитват непрестанно звънене в ушите, вече знаете колко разрушителен може да бъде тинитусът.

Ново проучване, ръководено от изследователи от Масачузетското очно и ушно отделение, разкрива доказателства, че този фантомен шум се генерира от хиперактивни нерви, които нервната система вече не може да настройва.

Колкото и да е широко разпространен, шумът в ушите дълго време оставаше медицинска загадка, но сега изследователите са проследили доказателства, които подкрепят водеща теория за произхода му.

Кратко обяснение за тези, които не са се сблъсквали с него - около 10 до 15 процента от възрастните в света чуват звън, рев или бръмчене от вътрешността на ушите си, известно като тинитус. При някои от тях той се появява и изчезва. При други е постоянен и се счита за хроничен, ако продължава повече от три месеца.

Обикновено шумът в ушите е свързан с някакво смущение в ухото, като например излагане на шум, загуба на слуха, нараняване, запушване или инфекция. Той може да засегне и хора, които са глухи, слабочуващи или с увреден слух.

"Освен неудобството от постоянното звънене или други звуци в ушите, симптомите на тинитус са изтощителни за много пациенти, пречат им да спят, водят до социална изолация, тревожност и депресия, влияят неблагоприятно на работоспособността им и значително намаляват качеството им на живот", казва Стефан Мейсон, физиолог по слухово възприятие от Масачузетската болница за очни и ушни болести, който е част от изследователския екип.

Засега не сме напълно сигурни защо се появява шумът в ушите, но при липсата на физическа вибрация, която да създава звука, основната теория е, че той възниква в нервите, които обикновено предават звукова информация към мозъка.

Привържениците на тази теория смятат, че това е начинът на мозъка да компенсира загубата или липсата на слух. Като увеличаваме звука, когато не се чува нищо или почти нищо, фоновото статично звучене на вътрешната ни система от високоговорители също се усилва до шумно бръмчене.

Новото проучване се фокусира върху шума в ушите при чуващи хора. То установява, че тези субекти са имали някаква степен на загуба на слухов нерв, което не е нещо, което конвенционалните тестове за слух могат да открият.

Всички 294 участници (на възраст от 18 до 72 години) са имали това, което се счита за "нормален слух" при конвенционалните тестове. В рамките на тази група 29 души са изпитвали постоянен шум в ушите в продължение на повече от шест месеца, а 64 души са изпитвали или постоянен шум в ушите в продължение на по-малко от 6 месеца, или периодичен след излагане на шум (например след посещение на концерт). Останалите - около една трета - никога не са имали подобни симптоми.

Установена е връзка между самооценката на хроничния шум в ушите и кохлеарната невронна дегенерация (КНД). Кохлеарният нерв може да бъде увреден от прекомерно излагане на звук и като част от нормалното стареене дори когато сензорните клетки остават непокътнати.

Степента на шум в ушите е силен предиктор за кохлеарната нервна реакция. Хората с подобни оплаквания са имали по-слаб мускулен рефлекс на средното ухо, който има за цел да предпазва ушите от силни нискочестотни звуци, като басите в нощен клуб. Те са се отличавали и с по-силен оливокохлеарен рефлекс, който обикновено ни помага да обработваме шумове, разпределени в широка част от звуковия диапазон.

Колкото по-траен е шумът в ушите, толкова по-изразени са тези реакции. Според изследователите това предполага, че "устойчивостта на шума в ушите може да зависи от степента на периферното нервно увреждане".

"Нашата работа съгласува идеята, че шумът в ушите може да бъде предизвикан от загуба на слухов нерв, включително при хора с нормален слух", казва Мейсън.

Предишни изследвания на модели на гризачи установяват, че семейство протеини, наречени неутрофини, може да насърчи слуховия нерв да се възстанови. Изследователите от настоящия нов научен труд се надяват, че откритията им ще стимулират по-нататъшно проучване на тази терапия за използване при хора.

"Няма да можем да излекуваме шума в ушите, докато не разберем напълно механизмите, лежащи в основата на неговата генеза. Тази работа е първата стъпка към крайната ни цел - заглушаване на шума в ушите", казва Мейсън.

"Идеята, че един ден изследователите може да успеят да върнат липсващия звук в мозъка и може би да намалят неговата хиперактивност в съчетание с преквалификация, определено доближава надеждата за излекуване [с една идея по-близо] до реалността."

Изследването е публикувано в Scientific Reports.

Източник: Science Alert