Екип от изследователи от Университета Макгил и Tattoo Lounge MTL в Монреал, Канада описват как се променя микробиомът на кожата, когато си пробиваме ушите.

Всички ние, независимо дали ни харесва или не, сме покрити от главата до петите с трилиони бактерии, гъбички и вируси, които съставляват микробиома на кожата. Не можете да го изчистите, а и не бихте искали, ако можехте: "Подобно на тези в червата ни, кожните микроорганизми имат съществена роля в защитата срещу нахлуващи патогени, образованието на имунната ни система и разграждането на природните продукти", се обяснява в статия от 2018 г. от списание Nature Reviews Microbiology. "При обстоятелства, при които бариерата се увреди или когато балансът между коменсалните и патогенните микроорганизми е нарушен, може да се стигне до кожно или дори системно заболяване."

Има обаче една ежедневна ситуация, в която тези микроорганизми се неутрализират, поне локално: когато си правим пиърсинг. Пиърсингът започва със стерилизиране на зоната, което на практика осигурява "чиста страница" по отношение на микрофлората, пишат изследователите - и следователно е идеална възможност да се проучи как микробиомът на кожата се изгражда в екологичните ниши на тялото.

"Като използваме тази често срещана, но уникална човешка практика, ние показваме, че пиърсингът на кожата е не само културно значим, но и представлява инженерна екосистема на човешкото тяло", се казва в статията. "Новите местообитания и съобщества, които кожните пиърсинги създават, могат да осигурят общи познания за биологичните реакции към нарушенията на околната среда с последици както за екосистемите, така и за човешкото здраве."

Екипът събира данните си с помощта на кожни тампони от 28 доброволци, взети от пиърсъра преди и след поставянето на пиърсинг. След това новопробитите клиенти предоставят допълнителни тампони от мястото - първият след 12 часа, след това един ден по-късно, три дни по-късно, една седмица и накрая две седмици по-късно.

Резултатите са драматични: "Въпреки че стерилизацията служи като основно нарушение на околната среда, което убива много местни видове, установихме, че с течение на времето новата среда за пиърсинг насърчава по-голямо биоразнообразие и екологична сложност и променя из основи естеството на биотичните взаимодействия в сравнение с откритата кожа на ушната мида", отбелязва екипът.

Например изследователите предвиждат - и потвърждават - че микробиомът, който се развива около новия пиърсинг, ще бъде подобен на този, който се среща във влажни зони като носа, подмишницата или слабините, а не от външната страна на ухото. Причината е проста: около пиърсинга влагата се изпарява по-трудно, така че видовете микроорганизми, които виреят в по-влажна среда, могат да се развиват там.

Установено е, че две от тях доминират на мястото: Staphylococcus epidermidis и Cutibacterium acnes. Ако гледате думите Staphylococcus и acnes и си мислите: "Чакай, това звучи като онези кожни инфекции, които всички мразим да получаваме", прави сте. Но това не означава, че някой от тези пиърсинги се е заразил. Всъщност екипът посочва, че "и C. acnes, и S. epidermidis са общи членове на кожните микробиоми, които помагат за поддържането на хомеостазата на кожата" – те се антагонизират един друг до такава степен, че нито един от тях не може да излезе извън контрол.

Макар да не е изненадващо, че пиърсингът може да промени микробиома на кожата около него, досега са направени малко изследвания за това какво точно се случва след процедурата. Съответно новото проучване е "първият поглед върху бактериалните общности, обитаващи човешките ушни пиърсинги", пишат авторите.

"Процесът на пиърсинг - стерилизация на кожата, пробиване на кожата и поставяне на метален шип - има доказано въздействие върху екологията на местния кожен микробиом", заключават те.

Статията е публикувана в списание Proceedings of the Royal Society B.

Източник: IFLScience