В компанията винаги се намира някой, който не може да си дояде парченцето чипс, преди да го топне още веднъж в соса. Но учени показват, че това не просто въпрос на възпитание, а в действителност разпространява доста микроби.
Учени от Университета Клемсън са провели следния експеримент: потапят цяло и отхапано парче чипс в чаша вода, за да видят колко бактерии ще предаде всяко.
Водата с отхапаното парче чипс съдържала с 1000 повече бактерии на милилитър вода от цялото. Но водата е едно, а сосовете друго, нали?
Екипът изпробва най-популярните сосове, в които американците топят твърдия царевичен чипс – салца, топено сирене и шоколадов сироп, за да видят дали с по-гъстите течности се случва същото. Те откриват, че след двукратно потапяне всеки от сосовете съдържа повече бактерии, отколкото след потапяне на неотхапаното.
Но салцата изкарва най-малък късмет. Веднага след потапянето в нея има пет пъти повече бактерии, отколкото в другите сосове.
Учените смятат, че причината е, че салцата е водниста, затова замърсените частици падат от потопеното парче в купата.
"Колкото по-малко плътна е течността, толкова повече от соса, до който се е докоснала отхапаната част, пада обратно в купата, вместо да залепне за парчето." - обяснява Пол Доусън, водещ автор на изследването. "И когато падне отново в общия съд, то внася бактериите от устата на топящия."
