„Чувствам се толкова изолиран, че буквално усещам дистанцията между себе си и мен самия“. Фернандо Песоа
Охладняването на отношенията с партньора не означава непременно, че е започнал необратим процес с предизвестен край. Наистина, емоционалната дистанция може да ни отклони за известно време от избрания път, но понякога е възможно с помощта на подходящи стратегии да разпалим отново пламъка на любовта и да върнем топлината във връзката. Във всеки случай няма универсален отговор на въпроса кога такъв опит си заслужава.
Сред проблемите, с които психолозите най-често се сблъскват в практиката си, несъмнено са паническите разстройства и депресиите. Тези състояния накърняват пряко качеството на междучовешките отношения на пациента. Това ще рече, че човек, който преживява труден период, белязан от стрес и малодушие, често не разполага с нужната енергия, за да се наслаждава на общуването със себеподобните си. Но трябва да е ясно, че има надежда, когато отношенията охладнеят и възникне емоционална дистанция.
Отношението ни към партньора претърпява различни фази и се нуждае от вниманието ни. То изисква да бъде подхранвано и трябва да сме в състояние да извличаме поука от разногласията и конфликтите и да израстваме чрез тях. Когато излизаме по-силни от подобни ситуации, често се сдобиваме с необходимата мотивация да работим върху връзката и отново да й се радваме. Каквото и да решим в отделния случай, дали ще разпалим пламъка на любовта и ще спасим връзката, или ще се разделим с достойнство, трябва да бъдем емоционално компетентни, ако искаме да посрещнем успешно това предизвикателство. За съжаление в училище не ни учат на емоционалната компетентност. Наша задача е да тренираме всекидневно детайлите, които определят целия ни живот, с чувствителност, уважение, борбеност и достойнство.
Всяка връзка с даден човек, дали романтична или приятелска, заслужава да се отнасяме към нея с респект във всичките й етапи. Да я браним дори тогава, когато сме решили да я прекратим, говори много за качествата ни като хора.
