Такова явление като тревожност е съществувало винаги и навсякъде. Дори нашите прадеди са го изпитвали по повод на безопасността си. А днес тази тема е толкова актуална, че се е превърнала в част от всекидневието ни и е обичайна за всички нас наред с притесненията и страховете.
Тревожността се определя като „преживяване на емоционален дискомфорт, предчувствие за грозяща опасност“, „състояние, което възниква като емоционална реакция на стресова ситуация и по време на което усещаме напрежение, безпокойство”. Тези емоции отключват освобождаването на един хормон (адреналин), който предизвиква телесни и психически промени, които ни предупреждават, че е налице заплашителна ситуация. След като опасността е преминала, тези временни промени отзвучават. От друга страна обаче, притесненията, страхът и тревожността са от жизнена важност за нашето оцеляване, защото ни подготвят да се справяме със стреса и опасностите.
Представете си, че през уикенда сте отишли на някоя хижа да релаксирате и както се разхождате в гората, изведнъж чувате тропот и пред вас изниква заблудило се диво прасе. В този момент ще усетите как нивото на адреналина расте и сърцето ви отива в гърлото. Настръхвате, тялото ви се стяга и всичко, за което можете да мислите в този момент, е вашата безопасност. Нищо друго няма значение. По-късно, когато си спомняте за случката, ще се удивите от откритието, че не можете да обясните откъде ви е дошла енергия и как сте намерили сили да бягате толкова бързо, че животното да не ви настигне.
Това, което усещаме в този момент, е увеличено мускулно напрежение, учестено дишане, сърцебиене, повишено кръвно налягане. Това са телесните промени при преживяването на стрес.
Ако реакцията към стрес се превърне в хронична или прекомерна, ние преминаваме върховата си форма и действената активност започва да спада. Телесните усещания стават много неприятни, мускулното напрежение преминава в мускулен дискомфорт в цялото тяло. Това може да се прояви като главоболие, болки в раменете, врата и гърдите, затруднено дишане, треперене и слабост в крайниците, ускорен пулс (сърцебиене), виене на свят. Тогава вече може да говорим за постоянна тревожност.
Естествено, всеки от нас има свое оптимално или желателно ниво на тревожност. Има категории хора, чиято тревожност е много висока и представлява реална заплаха за самооценката и даже за жизнедеятелността.
И за да внеса яснота, ви предлагам едно условно разделение на нивата на тревожност, като искам да поясня, че всички те са съпроводени с телесните усещания, описани по-горе. Освен това границата между нивата е толкова фина, почти незабележима, и може да ви се стори, че сте ту в едно, ту в друго ниво или пък да не успеете лично за себе си да определите къде точно сте.
Първо ниво – неголяма тревога. Това са прояви като напрежение, повишено внимание (нащрек), дискомфорт. „Трепери ми под лъжичката...” Такова състояние не носи заплаха, но дава сигнал, че скоро тревожността ще бъде по-силна. Много често, преживявайки такова състояние, дори не можем да кажем откъде идва и какво го е предизвикало.
На второ ниво усещането за вътрешно напрежение расте, емоциите стават отрицателни, всичко, което е било неутрално, става значимо, все едно го гледаме през лупа. Налягат ни мрачни мисли, ставаме раздразнителни и като капак на всичко сме в състояние на постоянно очакване на нещо, което не знаем какво е.
На трето ниво се появява самата (истинската) тревога. Ние преживяваме неопределена заплаха, чувство за неясна опасност. Тук се появява и очакването за заплахата и опасността, че в близкото бъдеще „непременно” (убедени сме) ще ни се случи нещо лошо (най-често фатална болест), което няма да можем да предотвратим.
Четвъртото ниво е усещане за неизбежна, надигаща се катастрофа, което възниква в резултат на постепенното нарастване на тревогата и се изразява в чувство на ужас. При това преживяването е свързано не със съдържанието на чувствата, а само с нарастващата тревога. Тук се появява силният страх, че сме загубили контрола и нищо не ни е подвластно. „Какво ще правя, ако ми се случи... няма да се справя.”
Най-високото ниво е тревожно-боязливата възбуда, появява се потребност от двигателно разреждане, паническо търсене на помощ. Много често на това ниво ние хукваме към най-близката поликлиника или болница, за да проверим от какво сме болни и какво точно се случва с нас. И оставаме много учудени, когато лекарите ни казват, че ни няма нищо, дори спорим с тях. Чувстваме се уплашени, неразбрани и страхът, че отново ще преживеем този ужас, ни парализира. „Как така ми няма нищо, след като се чувствам постоянно зле и всеки момент ще получа инфаркт или инсулт!” Точно на това ниво един мой клиент ми каза: „Не съм сигурен, че следващия път ще успея да се добера до болницата”. Той постоянно търсеше потвърждение, че наистина получава инфаркт. Естествено, не го получи и се радва на превъзходно здраве.
Нивата на тревожност се засилват по време на и след стрес, криза. Те може да се повишават при дълго психо-емоционално напрежение, тогава ние с години живеем с постоянно изпитвана тревога. Психологията на тревожността говори за това, че хората със силна тревожност
са ориентирани не към настоящето, а към бъдещето. Доколкото те в бъдещето виждат неприятни за себе си образи, ситуации, обстоятелства и такива варианти на отрицателно развитие на събитията са много. Една такава мисъл предизвиква редица физиологични реакции, като повишаване на адреналина и артериалното налягане. На фона на всичко това самочувствието се понижава. Когато сме тревожни, се чувстваме объркани, дори си мислим, че полудяваме, мислите не са ни подвластни.
Страхуваме се от всичко, но най-много от сърдечен пристъп, полудяване, загуба на контрол над себе си, смърт, неизлечима болест, припадъци, да не причиним вреда на себе си или на окръжаващите, от проблеми с дишането. Затова диагностиката и снижаването на нивото на тревожност са изключително важни.
С тревожността са свързани също така и психическите разстройства като фобии, хипохондрия, истерия, натрапливи състояния. Тревогата често се появява и от това, че
постоянно очакваме неуспех, особено в общуването с окръжаващите, и от това, че не можем правилно да оценим дадена ситуация.
Тревожността оказва негативно въздействие върху развитието на личността ни. Ако има тревожност, значи в личността има нещо неблагополучно. В такива случаи тревожността се проявява в безпомощност, неувереност в себе си, в преувеличаване значимостта на ситуацията и усещане за безсилие пред нея. Това ни кара да се затваряме в себе си и да станем плахи и нерешителни. Започваме да отлагаме, появява се измамното усещане, че някога в неизмеримото бъдеще, като се успокоим и всичко премине, „ще се вземем в ръце”. Естествено, това не се случва, а проблемът се задълбочава.
Вероятно ще попитате: Какви са всъщност причините за тази тревожност? Само от стреса ли е предизвикана?
Предава ли се по наследство? Няма еднозначен отговор. Някои изследователи смятат, че се предава, защото е свързана с особености на обмяната на веществата. Други са на мнение, че обмяната на веществата няма никакво значение и причината за тревожността е навикът. Той се придобива в детството от майката чрез определени психически механизми. Детето, което се намира близо до майката, която изпитва чувство на тревога, неволно се научава да бъде тревожно. По други наблюдения мнозинството от високотревожните хора могат да проследят началото на своето състояние назад в миналото до някое събитие в живота им, което е предизвикало уплаха и страх.
