Площта на кожата, запасите от мазнини и мускулната маса в човешкия организъм са съвсем различни в сравнение с най-близките му роднина сред приматите и тези разлики позволяват да се изяснят най-важните моменти от еволюцията на Homo sapiens. Резултатите от изследване на тази тема са публикувани в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
Промените в състава на тъканите не могат да бъдат проследени по вкаменелостите, тъй като палеонтологичната летопис съхранява само кости, а те са 15% от телесната маса. За да намерят отговори, американски учените сравнили тъканите на човек и на човекоподобната маймуна бонобо – най-близка до човешкия вид сред приматите.
Антрополозите Адриан Зилман и Дебра Болтър препарирали труповете на 13 маймуни, починали от естествена смърт и ги сравнили с меките тъкани на човешкото тяло. Човешките се отличавали по повишеното съдържание на мазнини, намалената мускулна маса и малката площ на кожата. Освен това се е променило разпределението на мускулната маса – тя се е „преместила” към долните крайници.
Според учените предците на човека се преместили от тропическите гори към откритите пространства в саваните. Смесената растителност, неравноерните валежи и сезонният дефицит на храна са принудили организмите нан хуманоидите да се променят. Способността да трупат запаси от мазнини помогнала да разполагат със запаси по време на глад. При женските мазнините облекчили износването на плода и кърменето на децата.
Намаляването на мускулната маса съпътствало прехода към изправянето на два крака, когато прародителите на човека започнали да се местят всекидневно на големи разстояния в търсене на храна. Имено изправеното ходене довело да преразпределянето на мускулите към бедрата. И накрая – свиването на кожата способствало за топлообмена, защитата на клетките от слънцето и засилването на имунитета.
Източник: Мениджър Нюз
