Ако някога сте се взирали в големите, воднисти очи на куче и изведнъж сте се почувствали свързани, може би сте преживели момент на мозъчна синхронизация.
За първи път изследователи от Китай установяват синхронизиране на невронната активност между два различни вида: хора и кучета. Откритията предполагат, че ние наистина се свързваме с нашите домашни любимци на по-дълбоко неврологично ниво.
Предишни проучвания показват, че когато хората разговарят или работят един с друг, мозъчната ни активност в ключови региони може да се синхронизира. Но това е първата серия от експерименти, която отчита подобно явление между хора и друг вид.
Изследователите измерват мозъчната активност на хора и кучета, като поставят електроди на черепа. За целите на изследването 10 млади бигъли са били съчетани с непознати хора и двойките са се опознали в продължение на пет дни.
По време на експериментите двойките човек-куче осъществяват невербална комуникация, като например взаимно гледане или чисто и просто погалване по тялото. Като контролен вариант човекът и кучето също остават в една и съща стая и не си взаимодействат.
„Наблюдавахме, че междумозъчните корелации във фронталните и париеталните области драстично се увеличават... по време на взаимното взиране“, пишат авторите на изследването, ръководено от биолога Вей Рен от Китайската академия на науките.
Когато човешките участници просто галят кучетата, екипът наблюдава подобни модели на синхронизация, но в този случай синхронът е по-силен в теменната област на мозъка.
При хората активността както във фронталната, така и в теменната мозъчна област е свързана със съвместното внимание. Предишни проучвания установяват, че когато хората галят кучетата си, активността на фронталния им лоб се повишава, което предполага, че те обръщат голямо внимание на домашния си любимец и са емоционално ангажирани. Но досега не беше ясно дали тази активност е отразена в мозъка на кучето.
В настоящото изследване, когато хората са били помолени да погалят кучетата и да се вгледат в очите им, междумозъчната активност между тях е дори по-свързана, отколкото когато само са галели или гледали кучетата.
Взаимното взиране и галенето улесняват свързването на междумозъчната активност съответно във фронталните и париеталните области. (Ren et al., Advanced Science, 2024)
За да разберат кой мозък ръководи този ритмичен невронен танц - човешкият или кучешкият, изследователите използват специален математически алгоритъм.
След като включват данните от всяко взаимодействие между човек и куче, екипът установява, че именно човешкият е инициирал свързаната невронна активност. В хода на изследването междумозъчната синхронизация между двойките човек-куче нараства, което предполага, че връзката се увеличава.
Посоката на междумозъчното свързване е от човек към куче и се увеличава в рамките на тези пет дни с повече социални взаимодействия. (Ren et al., Advanced Science, 2024)
Някои учени предполагат, че дефицитите в социалното познание, които се наблюдават при разстройствата от аутистичния спектър (РСА), са резултат от намалената синхронизация на мозъка с другите.
За да проучат допълнително тази хипотеза, изследователите провеждат отново същите експерименти, но този път с девет кучета, които показват сходни характеристики с човешките аутистични разстройства. В този случай двойките човек-куче показват по-малка междумозъчна синхронизация, което показвало намалено съвместно внимание.
В предишни изследвания е доказано, че ЛСД подобрява социалното поведение на мишките, затова изследователите опитали да дадат на кучетата с характеристики на аутизъм еднократна доза от този психеделик. Наркотикът в крайна сметка подобрява синхронизацията на кучетата с техните двойки хора.
Макар че изследването е малко и са необходими допълнителни проучвания, тези кучета биха могли да бъдат полезен модел за изучаване на невронните механизми, лежащи в основата на социалните дефицити, свързани с аутизма, казват изследователите.
„Нашите открития предполагат потенциални биомаркери на междумозъчната активност за диагностициране на РСА и разработване на инженерни нехалюциногенни аналози на ЛСД за коригиране на социалните дефицити“, заключават авторите.
Изследването е публикувано в Advanced Science.
Източник: Science Alert
