Чудя се как ли щяха да стоят нещата, ако ролите бяха разменени. Дали хората щяха да задават същите въпроси на съпруга ми? Предполагам, че не. Дългите бизнес пътешествия са нормални за мъжете – от странстващите викинги до съвременните мениджъри. Хората просто все още не са свикнали жените да изпълняват същите роли. Предполагам, че това влиза в разрез с представите им как би трябвало да се държи една съпруга.
Ще ви излъжа, ако ви кажа, че тези коментари не са ме засегнали. Когато хора, които уважавах, започнаха да ми задават подобни въпроси, дори аз поставих под въпрос валидността на моите пътешествия и на приоритетите си като цяло. Сега, когато съм съпруга, може би наистина е важно за моя брак да си стоя вкъщи… Но какво точно се очаква да правя? Аз съм журналист на свободна практика, опитвам се да стартирам бизнес и също така искам да пътувам сама. Дали връзката ми ще стане по-здрава, ако бъда вързана на едно място?
Отговорът, естествено е, категорично „не“.
Пиша всичко това едно малко кафе, наречено „Ева“ в Сан Игнасио, Белиз. Не защото съм изоставила съпруга си, а защото преследвам онова, което е важно за мен. Ще бъда онази версия на себе си, която ме прави по-добър човек и по-добър партньор.
И защото обичам да пътувам сама. Харесва ми начина, по който това ме кара да разчитам на себе си, да бъда креативна в решаването на изненадващи проблеми, да се сприятелявам с нови хора, за да избегна самотата на самотния пътешественик. Идеята за домакиня от 50-те години на миналия век не ми допада. Отказвам да се подчиня на този стереотип.
Пък и това, че си сам, омъжен или нещо по средата не трябва да ти пречи да преследваш онова, което те прави щастлив. Ето защо ще продължа да пътувам сама, ще се обаждам вкъщи, когато мога, и ще се чувствам сигурна, знаейки, че моят брак и изборът ми принадлежат само и единствено на мен самата. И никой не може да ми ги отнеме.
Автор: Али Вундерман
