Всичко прекалено губи смисъл. Прекрачването на границата, загубата на мярката води до замъгляване и на преценката.
Когато човек има реална преценка, постъпва правилно.
Добре е да можем да си отиваме навреме – преди да сме се почувствали наранени, унизени, отхвърлени. Трябва да знаем кога да сложим точката. Краят не е страшен. След него може би идва нещо по-добро.
Добре е да тръгнем, преди чуждите ръце да изстинат, а очите да се отвърнат от нас.
Когато се опитваме да залепим нещо счупено, често порязваме ръцете си. Остава горчилката на безуспешния опит да запазим нещо, което е окончателно загубено. Защо ни е толкова трудно да пуснем и да приемем промяната? Привързваме се прекалено силно, обичаме прекалено много, или просто се страхуваме от всичко неизвестно?
В този смисъл понякога бъркаме любовта и обичта с навик. Дали има бъдеще една връзка, ако чувствата вече почиват на навика, а няма искри и любов.
Психолозите казват, че щастието е в гъвкавостта. Да умеем да не се привързваме прекалено, за да можем да се разделим по-лесно, когато се наложи. Да умеем да се приспособим към новия път пред нас, за да си дадем шанс отново да бъдем щастливи.
Важно е да си тръгнем навреме.
