Смята се, че игрането на игра влияе на начина, по който се консолидират спомените. Изследването показва, че вероятно има “прозорец на възможността” скоро след настъпване на травматичното събитие.
Тетрис може да прекъсне процеса от преместването на събитието към областта на мозъка, където се съхраняват дълготрайните спомени и откъдето ще може безкрайно да се извиква и спомня.
Прости дейности като броене или решаване на кръстословици нямат същия добър ефект. Оказало се, че дейността трябва да е визуално ангажираща и играчът да е напълно потопен в нея. Вероятно Тетрис не е единствената игра, която може да предизвика такъв ефект.
Източник: Psy Blog
