Имаме време да говорим. Да искаме. Да очакваме. Претендираме. Обвиняваме. Критикуваме. Крещим. Съдим. Имаме време да приемаме всичко за даденост. Да не ценим. Да се караме с близките си. Да натоварваме другите с очаквания. Да сме недоволни. Да се сърдим. Да се караме. Да проваляме мечтите си. Да забравяме важните неща. Да се отчуждаваме един от друг. Да трупаме вещи. Да се отдалечаваме от себе си.
Нямаме време да изслушаме. Да приемем. Да разберем. Да простим. Да потърсим вината у себе си. Да почиваме. Да помълчим. Да съчувстваме. Да успокоим. Да бъдем другия. Да прегърнем. Да благодарим. Да се извиним. Да целунем. Да се замислим. Да забавим темпото. Да отсеем важното от неважното. Да направим компромиси. Да бъдем себе си. Да мечтаем. Да се смирим. Да се преоткрием. Да обичаме.
Скришом от другите и от света плачем. Затворени в себе си, съжаляваме. Тъгуваме. Скришом от чуждите погледи се разкайваме.
Скришом се смеем.
Скришом обичаме.
Скришом живеем.
Автор: Цветелина Велчева
