Думата „приоритет“ в последно време се употребява се в множествено число. Защо? Защо се опитваме да успяваме във всичко? Можем ли да подредим живота си така, както привеждаме в ред шкафа с дрехите?

Именно това предлага Грег Маккеън, писател и бизнес коуч, един от най-популярните блогъри на Harvard Business Review, преподавал в Apple, Facebook, Google, LinkedIn, Twitter в своята култова книга "Essentialism". Той обяснява защо е безсмислено да се опитваме да разрешим всички задачи, да изпълним всички задължения и да задвижим всички проекти. И че е много по-добре вместо да се задръстваме с ангажименти и планове, да вършим по-малко неща, но по-добре - така, че да имаме по-добри резултати.

„В един ясен зимен ден посетих жена си Анна в калифорнийска болница. Анна буквално сияеше, но знаех, че е много уморена. Беше родила дъщеря ни – чудесно здраво момиченце с тегло 3 килограма и 100 грама.

Исках този ден да е изпълнен със спокойствие и щастие, но се чувствах напрегнат до краен предел. Моята новородена дъщеричка лежеше в ръцете на моята уморена жена, а аз в това време говорех по телефона със своя офис, преглеждах пощата и се притеснявах, че закъснявам за среща с клиенти.

Един колега ми писа: „Щеше да е по-добре, ако не беше родила в петък следобед, имам нужда от теб на срещата с Х.“ Както се досещате, беше петък. Разбирах (или поне се надявах), че това е шега, но въпреки това чувствах, че е важно да отида в работата.

В същото време знаех точно какво трябва да направя. Исках да прекарам този ден с жена ми и детето ми. Така че, когато ме попитаха отново дали ще се явя на срещата, събрах цялата си воля и уверено отговорих... "Да".

И за мой срам, докато жена ми и бебето лежаха в болницата, отидох на работа. Когато срещата приключи, колега ми каза: „Нашият клиент много оценява това, че ти успя да дойдеш.“ Но, честно казано, изражението на лицето на клиента въобще не приличаше на уважение. В очите му прочетох: „Какво изобщо правиш тук?!“ Отвърнах „да“ просто, за да бъде приятно на колегите ми, а от това пострада моето семейство, моята репутация и дори моите взаимоотношения с клиента.

В последствие се разбра, че на тази среща не се е решило нищо важно. Но дори тя да имаше значение, аз все едно се представих като глупак. От опита ми да угодя на всички не само нямаше никаква полза, но и пожертвах това, което е действително ценно.

От тази ситуация обаче получих един полезен урок. Научих се да определям приоритетите си в живота, за да не го прави някой друг.

След тази история отново се заинтересувах как и защо хората вземат тези или онези решения в личния и професионалния живот. Защо не искаме да използваме всички възможности? И как да се научим да вземаме такива решения, които разкриват напълно потенциала и в самите нас, и в околните?

Тези въпроси ме накараха да захвърля правото, да замина от Англия, да се добера до Калифорния и да получа диплома от Станфордския университет. За да им отговоря, открих своя компания за обучение в Силициевата долина.

Към нея се обръщат много хора. Някои от тях живеят под постоянно напрежение. Някои се смятат за успешни, но не им дава покой отчаяното желание да правят всичко идеално. Други са толкова подвластни на своите мениджъри, че вече не разбират, че не са задължени да изпълняват всички задачи, които им се възлагат. Работейки с тях, се опитвах да разбера защо такива блестящи, умни, талантливи хора попадат в капана на безсмислени дреболии.

Оказва се, че много умни и амбициозни хора не са способни да си отговорят на простия въпрос: „Как да избера едно направление, в което да допринеса най-много?“ Затова има няколко причини.

Прекалено голям избор

През последните десет години броят на възможностите, с които разполагаме в различни области, нарасна няколко пъти. Поради твърде големия избор не можем да решим кое е истински важно.

Теоретикът на мениджмънта Питър Друкер казва: „След няколко века, когато нашето време ще бъде история, учените ще се интересуват преди всичко не от новите технологии, не от интернет и не от електронната търговия, а от резките житейски промени. Това е първият случай, когато пред такова огромно количество хора се открива възможност за избор и самоуправление. И нашето общество се оказа неподготвено за това.“

Причината за тази неподготвеност е фактът, че за първи път в историята на човечеството броят на наличните възможности надхвърля способността ни да ги управляваме. Стана трудно да отсеем важното от второстепенното. Психолози наричат това „умора от вземането на решения“. Колкото по-често сме принудени да правим избор, толкова повече се влошава качеството на решенията ни.

Голямо социално напрежение

Не само броят на предлаганите от нас възможности е нараснал, но и силата, с която външните обстоятелства и другите хора упражняват натиск върху нас. Нарасна не само количеството на достъпни варианти за избор, но и силата, с която външните обстоятелства и другите хора упражняват натиск върху нас. За това колко тясно сме свързани един с друг в съвременния свят и какъв гигантски обем информация ни се налага да обработваме се говори отдавна.

Но тази връзка умеличава и силата на социалния натиск. Благодарение на съвременните технологии хората могат да се изказват за онова, което им се струва важно. Така се претоварваме не само от факти, но и от лични мнения.

Постановката "Можете да получите всичко, което искате"

Сама по себе си тази идея не е нова. Но днес, когато очакванията са завишени, а възможностите за избор - безгранични, тази постановка носи повече вреда, отколкото полза. Хората се опитват да напъхат допълнителни занимания в своя и без това препълнен график. Компаниите разсъждават на думи за баланса между труд и отдих, а на дело изискват от служителите си да бъдат на линия 24 часа в денонощие, седем дни в седмицата и така цяла година. На работните съвещания се обсъждат по 10 приоритетни задачи, и нито един човек не вижда ирония в това.

Думата „приоритет“ (priority) се е установила в английския език през XV век и не е била в множествено число. Тя означава най-важното нещо, онова, което е от първостепенно значение. В течение на петстотин години тя се е използвала само в единствено число, и едва в XX век хората заговарят за „приоритети“.

Може и да ни се струва, че променяйки една дума, можем да променим и реалността. Мои клиенти са разказвали, че в техните компании понякога определят първи, втори, трети, четвърти и пети приоритет. Теоретично, това би трябвало да илюстрира, че компанията си поставя много важни цели. Но това може и да означава, че компанията просто не може да прецени коя е най-важната задача.

Продължава на страницата на Новите родители