Мултидисциплинарен екип, ръководен от Университета в Лиеж, разработи единен невронаучен модел, който обяснява механизмите зад преживяванията, близки до смъртта (ПБС). Той се основава на съвпадащи емпирични данни от невробиологията, психологията и еволюционната теория.

Какво предизвиква преживяванията, близки до смъртта?

Изследователите установяват, че фактори като хипоксия (недостиг на кислород), повишени нива на въглероден диоксид и нарушения в енергийния метаболизъм на мозъка могат да задействат мозъчни реакции, водещи до интензивни сензорни и емоционални преживявания, типични за ПБС.

Основни характеристики на преживяванията, близки до смъртта

Докладваните преживявания варират, но някои от най-често срещаните включват:

  • Извънтелесни усещания – усещане за напускане на физическото тяло.

  • Изкривено възприятие на времето – усещане за забавяне, спиране или ускоряване на времето.

  • Дълбоко емоционално спокойствие – чувство на мир и благополучие.

  • Поток от спомени – бързо „превъртане“ на моменти от живота.

  • Визуални илюзии – ярки светлини, тунели и срещи с починали близки или мистични фигури.

Въпреки че повечето доклади описват положителни ПБС, съществуват и по-малко обсъждани преживявания с кошмарен или хаотичен характер.

Научната гледна точка: мозъчни механизми зад ПБС

Според изследователите NDE представляват епизоди на променено съзнание, предизвикани от физически или възприемани заплахи. Различни неврохимични процеси играят роля в тези преживявания:

  • Хипоксия и хиперкапния – намален кислород и повишен въглероден диоксид предизвикват невронна възбудимост.

  • Невротрансмитерна каскада – рязко освобождаване на серотонин, допамин, глутамат, норадреналин, ГАМК, ацетилхолин и ендорфини.

  • Серотонинова активност – засилената активация на 5-HT2A рецепторите може да предизвика визуални халюцинации и чувство за хиперреалност.

  • Освобождаване на допамин – свързано с емоционалната интензивност на преживяването.

Паралели с психеделичните състояния

Изследователите откриват прилики между ПБС и ефектите на психеделичните вещества като ДМТ и кетамин, които въздействат върху същите рецепторни системи. Освен това, психологически фактори като склонност към дисоциация и навлизане в REM съня също могат да играят роля в предразположеността към ПБС.

NEPTUNE – новият интегриран модел на ПБС

На базата на комбинираните научни данни екипът разработва NEPTUNE (Neurophysiological Evolutionary Psychological Theory Understanding Near-death Experience) – модел, който обединява неврофизиологични, еволюционни и психологически фактори в обяснението на ПБС.

Авторите подчертават, че макар NEPTUNE да е теоретичен към момента, той осигурява основа за бъдещи изследвания. Очакваните проучвания ще включват:

  • Невроизобразяване – изследване на мозъчната активност по време на критични състояния.

  • Физиологично наблюдение – проследяване на телесните реакции при ПБС.

  • Редефиниране на мозъчната смърт – потенциални импликации за медицинските протоколи.

Развитието на този модел може да хвърли нова светлина върху сложната връзка между мозъчната активност, съзнанието и границите между живота и смъртта.

Изследването е публикувано в Nature Reviews Neurology.

Източник: Medical Xpress