Инж. Бенко Русев: Тънкостта в шаха е да успееш да излезеш от себе си
Инж. Бенко Русев е автор на единствената издавана в България четиритомна поредица за обучение по шахмат „Човешката игра шахмат”. Той е сред най-добрите шахматни методисти, обучавал и сина си Желязко Русев – един от най-силните млади майстори у нас. Работил като военен, днес Бенко Русев учи децата от шахматен клуб „Левски” на принципите на една от нaй-древните игри.
- Кажете ни как военното дело се свързва с играта на кралете?
- Директно. В армията системата за оценка на противника и въобще на обстановката, вземането на решения за водене на успешни действия е може би най-силно застъпена в сравнение с всички други институции и организации в едно общество. Доколкото имам представа, такова обучение преминават всякакъв вид ръководители на всякакви нива. Аз имах щастието да се обучавам във Военната академия на СССР. Оттам възприех понятия като идея, замисъл, решение и план за действие. При военните е план за бойни действия, в шахмата е план за игра. Има много общо. След това прецених, че тези знания имат място в обучението по шахмат, и се опитах да го постигна.
- Какво представлява шахматът зад фигурите, правилата и стратегията?
- Това е най-коректният и най-богатият модел на човешкия живот. В него има неизброими варианти, стратегии и тактики, необходимост от запаметени знания, от логика, от внимание в собствените действия и тези на противника. Само така можеш да оцениш неговите ходове, за да се обезопасиш от тях и да намериш решение за най-добрия твой ход. И в книгата на Гари Каспаров „Шахматът като модел на живот” се прави точно тази аналогия.
- Как играта влияе върху човека и психиката му?
- Ако човек иска да достигне високо ниво - нямам предвид материалната страна на живота, за мен истинско значение има единствено духовното развитие на личността, - той трябва да бъде изключително стегнат, събран, скромен, уважителен, мислещ, както и в шахмата. Ако в играта не си достатъчно уважителен към целия й механизъм, към противника и към най-човешките страни при търсене на ходовете – от вниманието, през познанията, паметта, през настроението даже, ако не се опиташ да потънеш в целия този красив свят на идеи, мотиви, асоциации, чувства, няма да можеш да напреднеш много. Същото е и в живота. Ако човек се опитва по някакъв лесен начин да постигне едни или други успехи, като пренебрегва духовната си същност, той ще стигне донякъде, ще се замогне с какво ли не, но едва ли ще бъде радостен от това, което е постигнал. Само в онази посока е щастието – в духовната.