Много вероятно е да сте по-предвидими в действията си, отколкото си мислите. Макар че може да звучи скучно, това всъщност е позитивно качество. Да, всички хора обичат да си мислят, че са уникални и непредсказуеми, но това рядко отговаря на действителността.

Истината е, че нашето детство разкрива до голяма степен бъдещият ни житейски път, включително професионалния ни успех, нашите връзки, щастието, което ще изпитаме и поведението, което ще имаме. Например, хазартната зависимост сред 30-годишните може да бъде предсказана на база на липсата на  самоконтрол в първите три години от живота на човек. Това не означава, че съдбата ни бива начертана още преди да прекосим прага на училището за първи път, а че ние сме доста последователни в действията и решенията си от най-ранна до най-късна възраст.

Тези поведенчески норми определят нашата идентичност и това, което ни прави различни от другите. Така че няма никаква причина да се срамувате от своята предвидимост и да се стремите да бъдете „уникални“. И въпреки това повечето хора отказват да приемат своята „обикновеност“. Това се дължи до голяма степен на ниско самочувствие и липса на увереност.

Например, когато питате хората как биха описали себе си, те много често казват, че това зависи от конкретна ситуация или от контекста, в който са поставени -„Понякога се държа като истински интроверт, а в други случаи съм пълен екстроверт“. Тези съмнения и разминавания обаче не съществуват у останалите, те много лесно могат да ви кажат дали сте интроверт или екстроверт. Повечето хора просто преувеличават, когато говорят за това колко разнообразни и непредвидими са техните предпочитания в музиката, киното, храната и хората. Ние се възприемаме като свободни духове, които са способни да действат по един начин в една ситуация и по коренно противоположен начин в друга. Това виждане обаче съществува само и единствено в нашата глава и не отговаря на начина, по който ни възприемат останалите.

Освен това, то чисто и просто противоречи на фактите. Нашето ежедневие е пълно с повтарящи се поведенчески модели. Именно това е и причината идеята за нашата уникалността да подхранва егото ни. Тя ни кара да се чувстваме креативни, оригинални и интересни – неща, които в съвременно общество се свързват с по-висок социален статус и изтънченост.

Множество проучвания също така установяват връзка между нуждата от това да бъдем уникални с нарцистички тенденции.

Да ние сме уникални, като всички останали. Така че може би е време да приемем нашата предвидимост? Всъщност, проучванията показват, че непредвидимостта(и идеята, че сме непредвидими) носи със себе си няколко недостатъка.