Добрата новина е, че все повече големи компании прекратяват тези свои порочно практики и се разграничават от мрачния пазар на детския труд, но той все пак не секва. Откриват се нови вратички и то на места, на които това сякаш е легално.
Говоря за Мианмар, където деца над 14-годишна възраст могат да работят напълно легално по 4 часа на ден. Минималното фиксирано заплащане там е 2.12 долара за 8-часова работна смяна или по 26 цента на час.
Все пак световните марки сами виждат резултатите от своите действия и последствията, които води след себе си детския труд. Ето защо все по-често те правят проверки на своите производства на места случаите с работещи деца стават единични, а заплащането започва да става по-високо.
Но условията на труд в тези фабрики продължават да са плачевни, а ужасът на детския труд може да бъде изкоренен трудно, защото постоянно се намират нови и нови места, където работната ръка е по-евтина, следователно е по-изгодно за големите производители да позиционират фабриките си там.
Поради натовареността на работния ден, хората, работещи в тези фабрики, се къпят, хранят и често спят там. Там се наемат предимно момчета и мъже, тъй като на жените не е позволено да спят на работното си място.
Страната ни сякаш е доста далеч от този проблем и всичко това ни се струва някак мъгливо, като сцена от филм, който сме гледали преди време, но вече не си спомняме добре. Суровата истина е, че докато нашите деца вече са във ваканция, карат колело, играят безгрижно в двора на баба или просто гледат детско по телевизията, има деца, които в момента са затворени в някоя мрачна и задушна стая, приведени са на две и шият новата лятна рокля, която ще си купиш след месец или пък шлифоват скъпоценния камък, който ще се появи на пръста ти.
