Никой не обича пораженията, но и никой не обича да ходи на зъболекар. Възможно ли е провалите да бъдат също толкова полезни за успеха в живота, както посещението при стоматолога за здравето? Един от водещите международни експерти по психиатрия, д-р Брус Грейсън смята, че е точно така.
Неуспехът има последствия за развитието ни като личности. Той може да задейства прехода от търсене на краткосрочно щастие към търсене на щастие в дългосрочен аспект. Нашият живот има четири базови измерения: постижения, общност, духовност и наследство. Когато едно от тези четири измерения поддаде – например, постиженията, останалите три стават по-силни.
Как да стартирате защитната си стратегия при провал? Съветът на Грейсън е с алгоритъм от 9 стъпки!
1. Не потъвайте в мрачни мисли. Най-лесно "изплуват" тези, които имат чувство за хумор. Потърсете спасение в този модел на поведение. Важно е да почувствате кога започвате да се отнасяте прекалено сериозно към себе си. „Страхът от неуспех може да ни парализира и да ни навреди трайно – казва личният коуч Стивън Бърглас. Когато някой от моите клиенти казва: „Ще умра, ако не спечеля това състезание”, аз веднага питам: „Наистина ли? Още, докато си на корта, или по-късно, от срам?” И това моментално освобождава моят клиент от парализиращия страх на неуспеха".
2. Присъединявайте се, не се стеснявайте! Съществува огромно количество сайтове и клубове, обединяващи хора, преживели някакъв провал. Влезте в това общество, не дръжте всичко вътре в себе си. Поговорете си с приятели по нещастие.
3. Изпитвайте вина, а не срам. Разликата между вина и срам е в това коя причина посочваме пред себе си за провала. При вината причината е „стана така, защото направих това...." Причината за срама е „аз просто съм такъв...”. В този случай вие просто се предавате, обричате се сами на бъдещи провали и няма да предприемете никакви усилия, за да ги избегнете.
4. Култивирайте оптимизъм в себе си. Както казва Хамлет, нищо не е хубаво или лошо, просто нещата са такива, каквито ги мислим.
5. „Не питайте какво страната ви може да направи за вас, попитайте какво вие можете да направите за нея!”, е казал Джон Кенеди. Мениджърът по продажби в местна радиостанция в Портланд Маргарет Евънс неочаквано загубила работата си. Докато разпращала резюмето си в търсене на нова работа изведнъж й хрумнало, че това е шанс, който е чакала цял живот, защото голямата й мечта всъщност била да прави нещо полезно за другите. Зарязала търсенето на нова професионална позиция и се записала като доброволец за работа в детски домове в Белиз. „Това се оказа най-яркото събитие в живота ми”, коментира Евънс.
6. Не бъдете свръхвзискателни към себе си. Гилбърт Брим започва книгата си „Амбиции”с историята на своя баща, който живеел на село. Докато бил млад, той поддържал в идеално състояние цялата гора край дома си. Но колкото повече остарявал, толкова повече намалявал тази „зона на отговорност." Накрая останали само саксиите с цветя на первазите на прозорците, но пък винаги били в идеално състояние. В този смисъл, вместо да търпите неуспехи в област, където някога сте били майстори, търсете успех на по-малка територия.
7. Водете си дневник. Джейми Пенибейкър, психолог от Тексаския университет дълги години изследвал инженери на средна възраст, останали без работа. Онези от тях, които споделяли мислите и настроенията си в дневник, по-бързо си намирали нова работа. И работата не е в това, че по този начин „изпускали парата” или пък се мотивирали да бъдат по-активни в търсенето. Не, те просто така успявали да анализират ситуацията, приемали рационално, а не емоционално уволнението си, което ги правело по-разумни, позитивни, уравновесени и привлекателни за работодателите.
Прочетете целия текст в Мениджър Нюз.
